Спомени от лагера//Размера на команията няма значение ;)

Всяко хубаво нещо все някога свършва.Свърши и таз годишния лагер.Всяка година тръпна с нетърпение седмици преди лагера със Загорче на Каваците,а тази година бях убедена,че ще е много скучно.Причината-щяхме да бъдем само 6 човека от нашата компания.Мама както винаги се оказа права.Ден преди лагера ми каза:”Понякога точно,когато си мислиш,че ще си прекараш тъпо си изкарваш най-добре.”Сега мога само да се извиня на приятелите си,че съм ги подценила и да ви кажа,че размера на компанията определено няма значение!И въпреки,че се цупих,когато една вечер Ванката заяви,че не му се ходи в Созопол и всички други се отказаха,сега разбирам,че точно в това беше вълшебството на нашата компания.Никога преди в Загорче не сме били толкова задружни.Чак ми липсват прекорите и мамбите...A eто ни и нас шестимата:

Тук бяхме завели лапетата на дискотеката на Смикините.И като казах лапета,да покажа и мойте две любими:

Братче и сестриче-големи сладури.И понеже бях в журито на конкурса „Мис и мистър Каваци” познайте кой стана „Мини мисър”.Ето ме и с Мистър Каваци,който си гласях за зет (вдясно): А в ляво е мом1енцето,което сестра ми ми е харесала за зет.Одобрявам избора й-много готино лапе:

А ето и снимка от конкурса,в който участвахме ние:

Правихме пародия на Пепеляшка.Много сполучливо се получи.На първия ред от дясно на ляво: мащехата,двете доведени сестри,пепеляшка.Втори ред вдясно-селския бек (принца),вляво- кръстника-гей Мисис Пропър.Много яко стана,естествено взехме първо място и наградата ни беше Кръстев да ни изпълни едно желание.Ето какво си пожелахме ние:

А ето и какво получихме:

Шегувам се-и това не получихме,но получихме нещо повече-неограничен достъп до Cult.За всички,които не са на ясно,това е най-яката дискотека в света.Само качествено ретро,примесено с малко класически рок и малко поносим хаус.

И на Смокините ходихме и там се изявихме с Пламито,но по-малко по-различен начин: И един друг вид танци поупражнихме:

И на плажното заведение,което си бяхме харесали още от миналата година отидохме:

И по плажа доволно се разхождах...Ей,така по 1-2 пъти на ден...А пък понякога и през нощта...

И на Twister поиграхме.Много яко...и уморяващо...И очудващо,но се оказах най-издържливата след Ванката:

И на конски бой играхме(предимно във водата де) И ние с Васко бяхме непобедим отбор...Всъщност той самият беше непобедим... Някои (Дилянчето и Цецито) и на пясъка си играха:

А други през това време я са спали,я са чели (много хубава книжка за мечтите,любовта и за това как всичко е възможно стига да повярваш в него) :

И други неща четохме...Их,к’ви учени деца сме бе...С Пламито се учим от „Библията”:

А като нямаше какво да правим си правихме фотосесии (женска му работа):

Ей,как щях да забравя...И РД-то на Ванката отпразнувахме...Цял лагер имаше „Наздраве за рожденика":

Имаше и много странни физиономии по снимките.Първата достойна за показ е на Дидето:

Тези на Габриела няма да ги показвам,нито коментирам по обясними (на някои ) причини .Следват моите:

Имаше и трима белгийци,с които се запознахме още на първия ден и които се оказаха невероятно готини.На предната снимка е Стивън,а този тук е Пасион (в превод Страст):

Някои си поопражнихме езиците...За английският и френският говоря ;) А,да ви покажа и моето момче-мечта,което срещнах в Cult (представете си!): Свири на китара в рок банда,работи като програмист,сладък е,танцува божествено,мил е,забавен и умен,има същите като моите интереси и възгледи към света,като се разделяхме ми каза,че ме обича...Я,да помислим дали има някакъв недостатък...А,да само един-живее в Унгария...

Абе с две думи преживях един страхотен незабравим лагер.Мисля,че почивката мина под надслов „It’s my life and it’s now or never”.Въпреки,че песента на лагер 2008 определено е All that she wants.Последен поздрав с нея за Ванката,Васко,Плами,Дилянчето,Цецито,Гошо,Шошев,Габриела,...и въпреки,че няма да го разберат и за Пасион,Стивън и Грек...както и специално за Коши и приятеля му...а също така и за Руси,Сашо и Динко...че и дори за Венци Пайнера...за всички,без които тези 10 дни нямаше да са това,което бяха...Но най-вече за вас,приятели...Обичам ви! (но повече обичам Култ...шегувам се де ;) )

PS:Все пак имаше едно нещо,което ми липсваше за да бъде лагера наистина съвършен...Станислава!

37 години от смъртта на Джим Морисън // Малко ли са 27 години?

За някои хора най-важното нещо е продължителността на живота.Онзи ден с няколко приятели спорихме колко са 27 години.Това е била продължителността на живота на създателя и вокалиста на рок-групата "The Doors"- Джейм Дъглас „Джим” Морисън.Датата е 3ти юли,годината-1971,а мястото- Париж.Подробностите около смъртта му са доста неясни.Ето Накратко историята:

Според официалната версия смъртта на Морисън е настъпила вследствие на сърдечен удар, докато бил във ваната. При разпита си в полицията приятелката на Морисън – Памела Кърсън, заявила, че въпросната вечер двамата ходили на кино, а после си легнали. Според нея певецът се събудил по някое време през нощта, чувствайки се зле, и решил да вземе гореща вана. По-късно тя го открила мъртъв във ваната. Странното е, че не се прави аутопсия, и Морисън е погребан четири дни по-късно в парижкото гробище "Пер Лашез". Това обстоятелство и разминаването на факти и показания на свидетели пораждат най-различни слухове, неизяснени и до днес. Сам Бърнет, автор на наскоро излязлата книга “Краят: Джим Морисън”, твърди, че вокалистът на “Дорс” е починал от свръхдоза.Той твърди, че певецът е умрял от свръхдоза хероин именно в тоалетната на неговото заведение. Според него двама наркопласьори са изкарали Джим оттам, занесли са го в апартамента му и са го хвърлили във ваната, мислейки, че по този начин ще го свестят.Никой не може да каже каква е истината.

Та да се върнем на въпроса-колко са 27 години?Съучениците ми казаха,че са малко и че е глупаво да изживееш така живота си и да умреш толкова млад.Дали?Глупаво ли е изживял живота си Джим?Правил е това,което иска и това,което обича.Малцина хора в днешно време имат смелостта да го направявят.Не му е пукало от чуждото мнение.Бил е красив,богат и известен.Можел да има всяка жена,която пожелае.И нека не се заблуждаваме-не е ли това мечта на всеки мъж!Имал си е и сериозна приятелка,която не го е оставила,въпреки изневерите му.Имал си е и Патрисия.Някои хора не намират такива любови цял живот,но на него 27 години са му стигнали за цели две.Имал е милиони фенове и свободата да пише и да пее за всичко,което му е на сърце.Естествено и в неговия живот има тъмни участъци.Година преди смъртта му е осъден за неприлично поведение и обида, след като показва гениталите си на концерт във Флорида.Това е и причината за заминаването му в Париж и тежката депресия,която последвала.Също така не се е разбирал много добре и с родителите си,но мисля,че по-голямата част от живота си е бил щастлив.Глупаво изживян живот ли е това?Аз съм на принципа,че се живее веднъж и независимо как ще го постигнем едно от най-важните неща е да обичаме живота си.С много секс,наркотици,рок и алкохол или тих живот със семейството в някое селце-няма значение.Важното е да бъдем щастливи.Но ако оставим за миг тази егоистична теория и погледнем от друга страна (тук е мястото за поздравче)Не е ли най-важно да постигнем нещо в този живот-да оставим нещо зад себе си?Малко ли са 27 години живот?Не мисля ,че са били малко за Джим.Били са достатъчно.Повечето хора не постигат и една десета от това,което е постигнал той за краткия си живот.Бил е наричан „Бог на рока”.Мислите ли,че е лесно да бъдеш бог?Мислите ли,че е малко да те нарекат така?През неговите „нищожни” 27 години е оставил 7 албума и купища поезия.Малко ли е?Всъщност колко години казахте,че е живял,приятели?27?Аз пък ги пресметнах 64.Защото той все още е жив в сърцата на много хора.Името му не е забравено след толкова години и сигурно векове наред няма да бъде забравено.защото има музика,която никога няма да умре.Има и хора,които никога не умират.Един от тях е Джим Морисън.Аз нямам нищо против да умра на 27,ако ще съм направила нещо,което ще остане за бъдещето такова,каквото е била,е и ще бъде музиката на "Дорс".За мен Джим не е прекарал глупаво живота си,а всички вие,които мислехте така,си помислете отново.Пожелавам ви един ден да станете по-велики от него,а до тогава...нека поне го уважаваме.Поклон пред паметта му!

PS:А Кърт Кобейн?И той ли е изживял глупаво живота си само,защото се е дрогирал?!...По-добре да спра до тук,че много дълго ще стане...

July Morning

Много ме кефи тази снимка,ей!Габито ще я правим фотограф-няма съмнение.А относно преживяването...Понякога думите са излишни...