Двата важни въпроса в живота

Принцът,който съм чакала цял живот или просто един непознат?Една случайност или съдба?Какво си?Кой си?А аз коя съм?Кои сме ние?А има ли "ние"?Трябва ли да има?Трябва ли да се питам изобщо "Ти ли си?" ?Ами ако не си?Мога ли да проверя?Как?Ами ако те питам?Ами ако те уплаша?А ако те загубя?Ще боли ли?Колко?А ако аз се уплаша?Дали пък вече не ме е малко страх?Но от какво?Да го напиша ли?А ще го прочетеш ли изобщо?А ще го разбереш ли?Боже,за това ли го правя?А колко ли други хора ще си помислят,че го правя за друг?Но пука ли ми изобщо?...Всъщност на този въпрос знам отговора.Пука ли ми?Не!Не ме интересуват отговорите на многобройните въпроси,които си задавам всеки ден,защото мисля,че в живота на всеки човек има само два важни въпроса.Първият е "Щаслив ли съм?",а вторият - "Успявам ли да помагам за щастието на хората,които помагат за моето?"И когато двата са отговора са положителни и са искрени,тогава сигурно живота на даден човек може да се нарече наистина пълноценен.Сигурно едва тогава се усещаш истински жив.Лошото е,че на хората все не им стига нещо,за да се почувстват щастливи.И все по-малко се замислят дали и как могат да помогнат за щастието на любимите си хораНо вярвам,че всеки човек рано или късно в живота си разбира,че е по-хубаво да подаряваш отколко да получаваш.А когато подаряваш щастие то ти се връща стократно...Е,по тази логика излиза,че аз съм подарила доста,защото за пръв път в живота си се чувствам толкова сигурна,отговаряйки положително на първия въпрос.И на мен все нещо ми липсваше до пълното щастие.Но,ето дойде и денят,в който мога да кажа:"Да, щастлива съм!".Не искам да затварям очи,защото за разлика от преди, днес реалносста е по-красива от сънищата...Причината си ти!...Та,питам се...Щастлив ли си?...Всички други въпроси са без значение...