"Аз съм българче.Обичам
наште планини зелени.
Българин да се наричам
първа радост е за мене."

131 години след Освобождението,на най-българския празник стоя и умувам върху всеизвестното стихотворение.Хубаво го е написал преди около 90 години дядо Вазов,ама дали звучи по-същият начин и днес?!Аз лично се гордея,че съм българка и вероятно много от вас ще кажат същото,но не съм сигурна до колко ще бъде вярно.Нали знаете онова клише,че не са важни думите,а доказателствата им.Кой изобщо празнува 3ти март?А 24ти май?Сигурна съм,че за 98% от учениците това са просто почивни дни.А 6ти септември?На него сигурно изобщо не му се обръща внимание след като е извън учебната година...
Нека най-после погледнем резултатите от лятната ми анкета:

Искате ли да избягате от България?

Да!Искам да живея някъде в чужбина.Ако имах възможност веднага щях да се махна от тази държава.-25%

Може би бих отишъл/ла да уча там,защото образованието,което можеш да получиш е по-добро,но след това искам да се завърна в България.-0%

Категорично не!Обичам държавата си и не бих я оставил/а.Може би бих отишъл/а на екскурзия в чужбина,но не и да живея там.-75%

Смея да отбележа,че проведена на друго място (с по-обширен и разнообразен кръг от участници) тези цифри нямаше да са такива.За съжаление мисля,че хората които биха искали да се махнат от тук са доста повече.Но дори и да приемем тези проценти за реалните пак мисля,че е тъжно,че една четвърт от младите хора(предимно такива ме четат) искат да напуснат държавата ни.Дали е първа радост за тях да се наричат българи?Да,чужбина наистина има много приимущества,но аз лично никога не бих оставила родината си.Много е лесно да се оплакваш и да бягаш.Така нещата тук никога няма да се променят.Винаги съм била на мнение,че ако нещо не ти харесва трябва да се опиташ да го промениш,а не да се примиряваш и да бягаш.Чувала съм хората да казват,че ако си кадърен трябва да ходиш в чужбина,а не да си пропиляваш таланта и възможностите тук.Чудесно.Ами ако всички "кадърни" се махнат какво ще стане с България?Аз лично се намирам се кадърна,но ще си остана тук.Ако мога да бъда добра в нещо,каквото и да е,предпочитам да го правя в България.Ако ще забавлявам или информирам хората,ако ще им помагам по някакъв начин,нека го правя за българи.Ако всички "кадърни" заминем в чужбина в какво ще се превърне държавата,където оставяме родителите си,най-близките ни хора.Аз наистина се гордея с това,че съм българка.Гордея се с историята ни,с природата ни,с културата,обичаите...Да,в момента далеч не сме най-великата нация,но някога сме били и може и да ви прозвучи смешно,но пак можем да бъдем.Не утре,разбира се.Може да е след много,много,много години,но това няма да стане от само себе си.Всеки може да помогне,ако поиска.И то с това,което може и обича да прави,но правейки го тук,за сънародниците си,а не за чуждите.Трябва да обединим силите си и да спрем да ходим да развивяаме чуждите държави,оставяйки нашата родна.Наистина мисля,че има ужасно много талантливи работливи българи,постигнали много в чужбина и помогнали на чужди държави в развитието им(независимо кое) вместо на своята.А може би в същината на проблема стои просто човешкия егоизъм.Всяко човешко същество го притежава.Никой не може да отрече,че в чужбина се взимат повече пари,което винаги е блазнило хората.Никой днес не се интересува от "общото благо".Все повече българи емигрират, а толкова малко хора имигрират у нас.Мисля си,че ако продължаваме така след около 1000 години,че и по-малко държавата ни просто ще изчезне.Без чужда помощ.Но на кой ли му пука?!Тогава всички ние ще сме мъртви,нали?Мога само да се радвам,че не са разсъждавали така българите преди 140 години...

Всеки човек си има лични мотиви.Тези бяха част от моите.А за финал ще ви кажа само едно.Българка да се наричам огромна чест и гордост е за мене!А за вас?