"Аз съм българче.Обичам
наште планини зелени.
Българин да се наричам
първа радост е за мене."

131 години след Освобождението,на най-българския празник стоя и умувам върху всеизвестното стихотворение.Хубаво го е написал преди около 90 години дядо Вазов,ама дали звучи по-същият начин и днес?!Аз лично се гордея,че съм българка и вероятно много от вас ще кажат същото,но не съм сигурна до колко ще бъде вярно.Нали знаете онова клише,че не са важни думите,а доказателствата им.Кой изобщо празнува 3ти март?А 24ти май?Сигурна съм,че за 98% от учениците това са просто почивни дни.А 6ти септември?На него сигурно изобщо не му се обръща внимание след като е извън учебната година...
Нека най-после погледнем резултатите от лятната ми анкета:

Искате ли да избягате от България?

Да!Искам да живея някъде в чужбина.Ако имах възможност веднага щях да се махна от тази държава.-25%

Може би бих отишъл/ла да уча там,защото образованието,което можеш да получиш е по-добро,но след това искам да се завърна в България.-0%

Категорично не!Обичам държавата си и не бих я оставил/а.Може би бих отишъл/а на екскурзия в чужбина,но не и да живея там.-75%

Смея да отбележа,че проведена на друго място (с по-обширен и разнообразен кръг от участници) тези цифри нямаше да са такива.За съжаление мисля,че хората които биха искали да се махнат от тук са доста повече.Но дори и да приемем тези проценти за реалните пак мисля,че е тъжно,че една четвърт от младите хора(предимно такива ме четат) искат да напуснат държавата ни.Дали е първа радост за тях да се наричат българи?Да,чужбина наистина има много приимущества,но аз лично никога не бих оставила родината си.Много е лесно да се оплакваш и да бягаш.Така нещата тук никога няма да се променят.Винаги съм била на мнение,че ако нещо не ти харесва трябва да се опиташ да го промениш,а не да се примиряваш и да бягаш.Чувала съм хората да казват,че ако си кадърен трябва да ходиш в чужбина,а не да си пропиляваш таланта и възможностите тук.Чудесно.Ами ако всички "кадърни" се махнат какво ще стане с България?Аз лично се намирам се кадърна,но ще си остана тук.Ако мога да бъда добра в нещо,каквото и да е,предпочитам да го правя в България.Ако ще забавлявам или информирам хората,ако ще им помагам по някакъв начин,нека го правя за българи.Ако всички "кадърни" заминем в чужбина в какво ще се превърне държавата,където оставяме родителите си,най-близките ни хора.Аз наистина се гордея с това,че съм българка.Гордея се с историята ни,с природата ни,с културата,обичаите...Да,в момента далеч не сме най-великата нация,но някога сме били и може и да ви прозвучи смешно,но пак можем да бъдем.Не утре,разбира се.Може да е след много,много,много години,но това няма да стане от само себе си.Всеки може да помогне,ако поиска.И то с това,което може и обича да прави,но правейки го тук,за сънародниците си,а не за чуждите.Трябва да обединим силите си и да спрем да ходим да развивяаме чуждите държави,оставяйки нашата родна.Наистина мисля,че има ужасно много талантливи работливи българи,постигнали много в чужбина и помогнали на чужди държави в развитието им(независимо кое) вместо на своята.А може би в същината на проблема стои просто човешкия егоизъм.Всяко човешко същество го притежава.Никой не може да отрече,че в чужбина се взимат повече пари,което винаги е блазнило хората.Никой днес не се интересува от "общото благо".Все повече българи емигрират, а толкова малко хора имигрират у нас.Мисля си,че ако продължаваме така след около 1000 години,че и по-малко държавата ни просто ще изчезне.Без чужда помощ.Но на кой ли му пука?!Тогава всички ние ще сме мъртви,нали?Мога само да се радвам,че не са разсъждавали така българите преди 140 години...

Всеки човек си има лични мотиви.Тези бяха част от моите.А за финал ще ви кажа само едно.Българка да се наричам огромна чест и гордост е за мене!А за вас?

Новина + щафетка

Новината: I'm back!!! Да,така е-върнах се към блога си.Това,че през последния месец няколко човека ме попитаха защо спрях да пиша ме поласка и ме убеди,че все пак явно има хора,които го четат.Малко ме е срам,че човек като мен може да си забрави за толкова дълго блога,но ако погледнете последния ми пост,навярно ще се досетите защо се получи така.И ако някога сте били влюбени ще ме разберете,но това е друга тема.Важното е,че сега се връщам с нови сили и идеи.А и ми се отвори възможност за едно хубаво (и забавно за мен) завръщане.Гериту ми предаде една щафетка,която аз поемам с най-голямо удоволствие.Идеята е да напиша 6 неща,които ме правят щастлива (без да са в някакъв определен ред) и да я предам нататък.Мен много неща ме правят щастлива,така че ще е малко трудно да избера 6-те най-значими,но ще опитам...

1.Обичам да правя щастливи хората около мен.Обичам повече да подарявам от колкото да получавам подаръци,защото за мен най-хубавия подарък е да знам,че съм породила усмивката на лицето и топлината в очите на човека,който обичам.Усещането е невероятно.А най-много обичам да подарявам ръчно изработени подаръци,защото пораждат най-искрените усмивки, понякога дори съпътвани от 1-2 сълзи.

2.Музиката ме прави щастлива.Обичам да танцувам и да пея.Не мога да издържа дори ден без поне веднъж да си пусна 1-2 песнички и просто да си се повъртя за да разпусна малко.Не мога да живея без музика и най-големия ми кошмар би бил да оглушея.

3.Щастлива се чувствам на сцената,независимо дали е сцената,на която играя,сцената,на която танцувам или сцената,на която пея.Чувствах се щастлива,когато на Самодейността докато пях видях едно момче,което си съблече блузата в екстаз и почна да я размята и да пее заедно с мен.Чувствах се щастлива,когато получих купища комплименти за танца ни с Герман,заради който си съкратих живота сигурно с 5 години.Чувствах се щастлива и когато едвам успявах да си задържа букетите и цветатя след премиерата на "Орфей".Чувствам се щастлива всеки път,когато по време на концерт със Загорчето видя някой в публиката просълзен или когато всички станат на крака и ни викат няколко пъти на бис.Просто съм щастлива на сцената,където мога да се раздам напълно...

4.Обожавам да мечтая.Мечтите могат да ме направят поне малко и за малко щастлива,дори когато реалността на може да го постигне.А когато направя реалност някоя дълго мечтана мечта,тогава съм двойно по-щастлива.

5.Любовта, във всичките й форми ме прави щастлива.Любовта на семейството ми,любовта на приятелите ми,любовта на приятеля ми,любовта по филмите,любовта,която виждам на улицата,детската любов,любовта към животните,майчината любов...Любовта е най-голямото вълшебство да света и без нея никой не може да живее,дори да го отрича...

6.Спомените ме правят щастлива,защото те са най-голямото богатство.Винаги можеш да изживееш поне още веднъж някой щастлив момент,спомняйки си за него.Затова гледам да трупам повече и по-качествени спомени,защото знам,че един ден,когато може да нямам пари,любов и младост те ще са всичко,което ще имам и могат да бъдат единствения ми шанс да се почувствам щастлива...


Рещих да предам щафетата на човека,чиито бивш блог ме вдъхнови да създам своя.Така че...ти си,Генади.

Двата важни въпроса в живота

Принцът,който съм чакала цял живот или просто един непознат?Една случайност или съдба?Какво си?Кой си?А аз коя съм?Кои сме ние?А има ли "ние"?Трябва ли да има?Трябва ли да се питам изобщо "Ти ли си?" ?Ами ако не си?Мога ли да проверя?Как?Ами ако те питам?Ами ако те уплаша?А ако те загубя?Ще боли ли?Колко?А ако аз се уплаша?Дали пък вече не ме е малко страх?Но от какво?Да го напиша ли?А ще го прочетеш ли изобщо?А ще го разбереш ли?Боже,за това ли го правя?А колко ли други хора ще си помислят,че го правя за друг?Но пука ли ми изобщо?...Всъщност на този въпрос знам отговора.Пука ли ми?Не!Не ме интересуват отговорите на многобройните въпроси,които си задавам всеки ден,защото мисля,че в живота на всеки човек има само два важни въпроса.Първият е "Щаслив ли съм?",а вторият - "Успявам ли да помагам за щастието на хората,които помагат за моето?"И когато двата са отговора са положителни и са искрени,тогава сигурно живота на даден човек може да се нарече наистина пълноценен.Сигурно едва тогава се усещаш истински жив.Лошото е,че на хората все не им стига нещо,за да се почувстват щастливи.И все по-малко се замислят дали и как могат да помогнат за щастието на любимите си хораНо вярвам,че всеки човек рано или късно в живота си разбира,че е по-хубаво да подаряваш отколко да получаваш.А когато подаряваш щастие то ти се връща стократно...Е,по тази логика излиза,че аз съм подарила доста,защото за пръв път в живота си се чувствам толкова сигурна,отговаряйки положително на първия въпрос.И на мен все нещо ми липсваше до пълното щастие.Но,ето дойде и денят,в който мога да кажа:"Да, щастлива съм!".Не искам да затварям очи,защото за разлика от преди, днес реалносста е по-красива от сънищата...Причината си ти!...Та,питам се...Щастлив ли си?...Всички други въпроси са без значение...

Спомени от лагера//Размера на команията няма значение ;)

Всяко хубаво нещо все някога свършва.Свърши и таз годишния лагер.Всяка година тръпна с нетърпение седмици преди лагера със Загорче на Каваците,а тази година бях убедена,че ще е много скучно.Причината-щяхме да бъдем само 6 човека от нашата компания.Мама както винаги се оказа права.Ден преди лагера ми каза:”Понякога точно,когато си мислиш,че ще си прекараш тъпо си изкарваш най-добре.”Сега мога само да се извиня на приятелите си,че съм ги подценила и да ви кажа,че размера на компанията определено няма значение!И въпреки,че се цупих,когато една вечер Ванката заяви,че не му се ходи в Созопол и всички други се отказаха,сега разбирам,че точно в това беше вълшебството на нашата компания.Никога преди в Загорче не сме били толкова задружни.Чак ми липсват прекорите и мамбите...A eто ни и нас шестимата:

Тук бяхме завели лапетата на дискотеката на Смикините.И като казах лапета,да покажа и мойте две любими:

Братче и сестриче-големи сладури.И понеже бях в журито на конкурса „Мис и мистър Каваци” познайте кой стана „Мини мисър”.Ето ме и с Мистър Каваци,който си гласях за зет (вдясно): А в ляво е мом1енцето,което сестра ми ми е харесала за зет.Одобрявам избора й-много готино лапе:

А ето и снимка от конкурса,в който участвахме ние:

Правихме пародия на Пепеляшка.Много сполучливо се получи.На първия ред от дясно на ляво: мащехата,двете доведени сестри,пепеляшка.Втори ред вдясно-селския бек (принца),вляво- кръстника-гей Мисис Пропър.Много яко стана,естествено взехме първо място и наградата ни беше Кръстев да ни изпълни едно желание.Ето какво си пожелахме ние:

А ето и какво получихме:

Шегувам се-и това не получихме,но получихме нещо повече-неограничен достъп до Cult.За всички,които не са на ясно,това е най-яката дискотека в света.Само качествено ретро,примесено с малко класически рок и малко поносим хаус.

И на Смокините ходихме и там се изявихме с Пламито,но по-малко по-различен начин: И един друг вид танци поупражнихме:

И на плажното заведение,което си бяхме харесали още от миналата година отидохме:

И по плажа доволно се разхождах...Ей,така по 1-2 пъти на ден...А пък понякога и през нощта...

И на Twister поиграхме.Много яко...и уморяващо...И очудващо,но се оказах най-издържливата след Ванката:

И на конски бой играхме(предимно във водата де) И ние с Васко бяхме непобедим отбор...Всъщност той самият беше непобедим... Някои (Дилянчето и Цецито) и на пясъка си играха:

А други през това време я са спали,я са чели (много хубава книжка за мечтите,любовта и за това как всичко е възможно стига да повярваш в него) :

И други неща четохме...Их,к’ви учени деца сме бе...С Пламито се учим от „Библията”:

А като нямаше какво да правим си правихме фотосесии (женска му работа):

Ей,как щях да забравя...И РД-то на Ванката отпразнувахме...Цял лагер имаше „Наздраве за рожденика":

Имаше и много странни физиономии по снимките.Първата достойна за показ е на Дидето:

Тези на Габриела няма да ги показвам,нито коментирам по обясними (на някои ) причини .Следват моите:

Имаше и трима белгийци,с които се запознахме още на първия ден и които се оказаха невероятно готини.На предната снимка е Стивън,а този тук е Пасион (в превод Страст):

Някои си поопражнихме езиците...За английският и френският говоря ;) А,да ви покажа и моето момче-мечта,което срещнах в Cult (представете си!): Свири на китара в рок банда,работи като програмист,сладък е,танцува божествено,мил е,забавен и умен,има същите като моите интереси и възгледи към света,като се разделяхме ми каза,че ме обича...Я,да помислим дали има някакъв недостатък...А,да само един-живее в Унгария...

Абе с две думи преживях един страхотен незабравим лагер.Мисля,че почивката мина под надслов „It’s my life and it’s now or never”.Въпреки,че песента на лагер 2008 определено е All that she wants.Последен поздрав с нея за Ванката,Васко,Плами,Дилянчето,Цецито,Гошо,Шошев,Габриела,...и въпреки,че няма да го разберат и за Пасион,Стивън и Грек...както и специално за Коши и приятеля му...а също така и за Руси,Сашо и Динко...че и дори за Венци Пайнера...за всички,без които тези 10 дни нямаше да са това,което бяха...Но най-вече за вас,приятели...Обичам ви! (но повече обичам Култ...шегувам се де ;) )

PS:Все пак имаше едно нещо,което ми липсваше за да бъде лагера наистина съвършен...Станислава!

37 години от смъртта на Джим Морисън // Малко ли са 27 години?

За някои хора най-важното нещо е продължителността на живота.Онзи ден с няколко приятели спорихме колко са 27 години.Това е била продължителността на живота на създателя и вокалиста на рок-групата "The Doors"- Джейм Дъглас „Джим” Морисън.Датата е 3ти юли,годината-1971,а мястото- Париж.Подробностите около смъртта му са доста неясни.Ето Накратко историята:

Според официалната версия смъртта на Морисън е настъпила вследствие на сърдечен удар, докато бил във ваната. При разпита си в полицията приятелката на Морисън – Памела Кърсън, заявила, че въпросната вечер двамата ходили на кино, а после си легнали. Според нея певецът се събудил по някое време през нощта, чувствайки се зле, и решил да вземе гореща вана. По-късно тя го открила мъртъв във ваната. Странното е, че не се прави аутопсия, и Морисън е погребан четири дни по-късно в парижкото гробище "Пер Лашез". Това обстоятелство и разминаването на факти и показания на свидетели пораждат най-различни слухове, неизяснени и до днес. Сам Бърнет, автор на наскоро излязлата книга “Краят: Джим Морисън”, твърди, че вокалистът на “Дорс” е починал от свръхдоза.Той твърди, че певецът е умрял от свръхдоза хероин именно в тоалетната на неговото заведение. Според него двама наркопласьори са изкарали Джим оттам, занесли са го в апартамента му и са го хвърлили във ваната, мислейки, че по този начин ще го свестят.Никой не може да каже каква е истината.

Та да се върнем на въпроса-колко са 27 години?Съучениците ми казаха,че са малко и че е глупаво да изживееш така живота си и да умреш толкова млад.Дали?Глупаво ли е изживял живота си Джим?Правил е това,което иска и това,което обича.Малцина хора в днешно време имат смелостта да го направявят.Не му е пукало от чуждото мнение.Бил е красив,богат и известен.Можел да има всяка жена,която пожелае.И нека не се заблуждаваме-не е ли това мечта на всеки мъж!Имал си е и сериозна приятелка,която не го е оставила,въпреки изневерите му.Имал си е и Патрисия.Някои хора не намират такива любови цял живот,но на него 27 години са му стигнали за цели две.Имал е милиони фенове и свободата да пише и да пее за всичко,което му е на сърце.Естествено и в неговия живот има тъмни участъци.Година преди смъртта му е осъден за неприлично поведение и обида, след като показва гениталите си на концерт във Флорида.Това е и причината за заминаването му в Париж и тежката депресия,която последвала.Също така не се е разбирал много добре и с родителите си,но мисля,че по-голямата част от живота си е бил щастлив.Глупаво изживян живот ли е това?Аз съм на принципа,че се живее веднъж и независимо как ще го постигнем едно от най-важните неща е да обичаме живота си.С много секс,наркотици,рок и алкохол или тих живот със семейството в някое селце-няма значение.Важното е да бъдем щастливи.Но ако оставим за миг тази егоистична теория и погледнем от друга страна (тук е мястото за поздравче)Не е ли най-важно да постигнем нещо в този живот-да оставим нещо зад себе си?Малко ли са 27 години живот?Не мисля ,че са били малко за Джим.Били са достатъчно.Повечето хора не постигат и една десета от това,което е постигнал той за краткия си живот.Бил е наричан „Бог на рока”.Мислите ли,че е лесно да бъдеш бог?Мислите ли,че е малко да те нарекат така?През неговите „нищожни” 27 години е оставил 7 албума и купища поезия.Малко ли е?Всъщност колко години казахте,че е живял,приятели?27?Аз пък ги пресметнах 64.Защото той все още е жив в сърцата на много хора.Името му не е забравено след толкова години и сигурно векове наред няма да бъде забравено.защото има музика,която никога няма да умре.Има и хора,които никога не умират.Един от тях е Джим Морисън.Аз нямам нищо против да умра на 27,ако ще съм направила нещо,което ще остане за бъдещето такова,каквото е била,е и ще бъде музиката на "Дорс".За мен Джим не е прекарал глупаво живота си,а всички вие,които мислехте така,си помислете отново.Пожелавам ви един ден да станете по-велики от него,а до тогава...нека поне го уважаваме.Поклон пред паметта му!

PS:А Кърт Кобейн?И той ли е изживял глупаво живота си само,защото се е дрогирал?!...По-добре да спра до тук,че много дълго ще стане...

July Morning

Много ме кефи тази снимка,ей!Габито ще я правим фотограф-няма съмнение.А относно преживяването...Понякога думите са излишни...

Беше красив,всъщност най-красивият от всички на земята.И го знаеше много добре.Беше доста едър за породата си и беше целият снежно-бял.Нямаше нито едно черно перце.А перата му -колко лъскави бяха те.Беше горд,когато виждаше някое детенце възторжено да показва на майка си някое намерено перце от него.Той беше гълъб- символ на свободата и невинността,на любовта и красотата.Дори се беше виждал нарисуван над входа на църквата като носител на Божествения дух.Наистина изглеждаше като слязъл от небето.Често беше чувал хората да казват,че никога не са виждали по-красиво същество.Той не беше просто красив,беше съвършен.Винаги,когато го видеше някой ядящ човек се изкушаваше да му хвърли няколко трошички от храната си и абсолютно винаги...малките грозни врабчета му отмъкваха лакомството преди той дори да е стигнал до него...

ПС:Често така се случва и в живота.Мисля,че разказа може да се разбира по два начина,носещи противоположни идеи. Моля ви,пишете ми коментар как го разбирате;на кой симпатизирате-гълъбът или врабчетата;мислите ли,че е честно това и защо.С нетърпение очаквам коментарите ви.