Беше красив,всъщност най-красивият от всички на земята.И го знаеше много добре.Беше доста едър за породата си и беше целият снежно-бял.Нямаше нито едно черно перце.А перата му -колко лъскави бяха те.Беше горд,когато виждаше някое детенце възторжено да показва на майка си някое намерено перце от него.Той беше гълъб- символ на свободата и невинността,на любовта и красотата.Дори се беше виждал нарисуван над входа на църквата като носител на Божествения дух.Наистина изглеждаше като слязъл от небето.Често беше чувал хората да казват,че никога не са виждали по-красиво същество.Той не беше просто красив,беше съвършен.Винаги,когато го видеше някой ядящ човек се изкушаваше да му хвърли няколко трошички от храната си и абсолютно винаги...малките грозни врабчета му отмъкваха лакомството преди той дори да е стигнал до него...

ПС:Често така се случва и в живота.Мисля,че разказа може да се разбира по два начина,носещи противоположни идеи. Моля ви,пишете ми коментар как го разбирате;на кой симпатизирате-гълъбът или врабчетата;мислите ли,че е честно това и защо.С нетърпение очаквам коментарите ви.