четвъртък, 26 юни 2008 г.

Беше красив,всъщност най-красивият от всички на земята.И го знаеше много добре.Беше доста едър за породата си и беше целият снежно-бял.Нямаше нито едно черно перце.А перата му -колко лъскави бяха те.Беше горд,когато виждаше някое детенце възторжено да показва на майка си някое намерено перце от него.Той беше гълъб- символ на свободата и невинността,на любовта и красотата.Дори се беше виждал нарисуван над входа на църквата като носител на Божествения дух.Наистина изглеждаше като слязъл от небето.Често беше чувал хората да казват,че никога не са виждали по-красиво същество.Той не беше просто красив,беше съвършен.Винаги,когато го видеше някой ядящ човек се изкушаваше да му хвърли няколко трошички от храната си и абсолютно винаги...малките грозни врабчета му отмъкваха лакомството преди той дори да е стигнал до него...

ПС:Често така се случва и в живота.Мисля,че разказа може да се разбира по два начина,носещи противоположни идеи. Моля ви,пишете ми коментар как го разбирате;на кой симпатизирате-гълъбът или врабчетата;мислите ли,че е честно това и защо.С нетърпение очаквам коментарите ви.

сряда, 25 юни 2008 г.

Какъв чипс обичате най-много?


След като разбрахме ( някои от нас) коя е любимата бира на хората,а предполагам всички се сещат,че това е Загорка,беше време да разберем и кой чипс върви най-много с нея или без нея...Пък и бях обещала на Ралица и на оше няколко читателя на блога ми,чиито имена за жалост не знам.Както повечето от вас сигурно знаят през повечето време сви изпълнявам обещанията :) Ето я и класацията:

No 1:със сол 25 %
No 2:със сирене (този и аз много го уважавам - Лейс) 20%

No 3: с барбекю 15%

No 4:с кетчуп (този ми мирише на крака - Рафълс) 15%
No 5:с паприка 10%

No 6: българсият (демек мазният солен български чипс,направен от истински картофи,за разлика от другите) - моят фаворит 5 %

15% обичат всякакъв чипс,а
10% не обичат чипс ( :О - мислих ,че няма такъв човек...но явно съм грешала)
интересното е,че цели 25% се смеят на онзи,който не знае какво е чипс при положение,че такъв няма...Ама карай смехът е хубаво нещо ;)

четвъртък, 19 юни 2008 г.

Резултати от анкетката


Кой вариант ви се струва по-приемлив:

Вариант 1:Да работиш нещо,което обожаваш да правиш и те прави щастлив ,но да взимаш заплата от сорта на 300-400 лв.

Вариант 2:Да работиш нещо ужасно скучно,но да взимаш добри пари и да се забавляваш само в свободното време,ако изобщо имаш такова.

65% мислят като мен и 35 % мислят като родителите ми.Абе,парите изобщо не са най-важното нещо в живота.Повече нямам какво да кажа.И без това ми писна да споря по тази тема...И май няма да ставам актриса...май...

петък, 13 юни 2008 г.

Има ли все още романтични момчета?

Вчера случайно попаднах на това клипче.И естествено се настроих на романтична вълна.Кое момиче не би поискало за себе си такова момче!Сигурно това щеше и да си остане единсвената мисъл,породена от клипчето,ако не беше един разговор с Герман (чат по-точно) Започнахме спор на тема " Има ли все още романтични момчета" Той естествено си защитаваше пола,но на мен не ми се водиха безмислени разговори,но после докато гладих имах толкова много време да обмисля нещата и сори,Геро,но стигнах до извода,че няма.Да все още се срещат някои момчетата с червена роза по улиците или пък разни,които си мислят,че могат да пишат,но това са по скоро баналности,отколкото романтика.Кое момче не е писало поне едно стихотворение в живота си за момиче.Да,вярно,че е много мило,но не е нищо ново,което да задържи вниманието ти.Особено ако в стихотворението възпяват гърдите ти,защото,да, и такъв случай знам.Колкото до розите-мисля,че този жест някак си е изгубил тежестта.И как няма.Познавам момче (не искам да споменавам имена),което подорява рози при всяко ново тръгване или късане с някое момиче.От всичко най-много мразя някой да прилага един и същи номер за сваляне при всички момичета.Нали всички сме различни и уникални-тъпо е да се опитвате по-един и същи начин...Пък е и някакси обидно...А всъщност розата е толкова красиво цвете.Знаете ли кое ще е наистина романтично.Момчето да уреди нещата така,че когато момичето отиде на мястото на срещата него да го няма.Вместо това да минават различни хора (мъже и момчета),които тя не познава и да и подаряват по една роза,без да и казват нищо и да продължават.И накрая да се появи той с последната.Ето това е нещо по-различно, но не чак толкова банално.Според мен ромнатиката е в това да знаеш,че другият е хвърлил някакви усилия и време,за да направи нещо за теб,което да те накара да се усмихнеш,ако не друго и да не иска нищо в замяна.Например,на мен би ми се сторило ужасно сладко ако някой ми нареди плочки от домино в формта на думи те "Обичам те" или нещо друго и ги бутне когато вляза в стаята.Нали знаете колко време и нерви изисква да редиш плочиците без да ги бутнеш и колко е яко като ефект когато го напавичш.Ето това е един страхотен начин да кажеш онези две думички,които в последно време така са се обезмислили от непрестанно лигаво изричане или пък писане тук и там по скайпове и не знам къде си още.Няма я тръпката да чакаш и да се чудиш дали някога и как ще ти го каже...А най-хубавите романтични изненади са неочакваните.Да ти подарят плюшено мече на Свети Валентин- банално до не знам къде.Защо трябва да има празник,на който хората да се държат мило с половинката си и да се опитват да му покажат лчбовта си чрез някакъв жест-не можели да го правят всеки ден...Онзи ден едни момиченца на опашката пред мен в магазина си говорят и едното вика:"Виж какъв SMS ми написа вчера" и чете нещо от сорта на "Толкова си сладка,че ако те изям ще хвана диабет",а другото момиченци остана толкова възхитена и й вика:"Толкова е романтичен.Защо не тръгнеш с него."Абе романтика,к'во разправяш,направо се просълзих...Абе,то т'ва са деца 7ми клас-да се надяваме,че ще се оправят,ама лошото е,че има и много по-големи,които разсъждават по-същия начин.Къде отиде старомодния начин с писането на бележчици и писъмца.Толкова по-чувствено е.Сега се замислям и мисля,че като изключа себе си не съм чувала някой от връстниците ми някога да е пращал любовно писмо.Не че и аз не съм прибягвала до обяснение в скайп,но то е било,защото не съм имала друг избор-но ръкописно или на живо определено ми се вижда по-добре...За едно нещо,обаче,Герман беше прав-от всичко най-банални са онези заучените фразички."Твоите очи са най-красивите очи,които някога съм виждал"Ооо,я стига!И двамата знаем,че не са и твоите не са най-красивите,които някога съм виждала.Колко по-истинско ще е да ми кажат примерно: "За пръв път ми е толкова приятно просто да си приказвам с някое момиче"...Понятието "романтика" е вече толкова изместено,че няма накъде просто.Но пък аз съм тук за да ви светна по въпроса.Да правиш секс на плажа не е романтично(може да е яко,но не и романтично),да ти организират вечеря на свещи с цел после да правите секс не е романтично,да правите секс в киното не е романтично.А мъжете,които използват романтиката с тази цел са жалки,но пък ако не са те романтици изобщо няма да има...Романтично е да стоите цяла нощ будни само за да си приказвате,романтично е да отидеш да й направиш чай,когато е болна или да и помогнеш в чистенето на апартамента,ако е скарана с техните, за да може да им направи добро впечатление.Романтично е да си съблечеш якето в средта на януари,за да я стоплиш.Друг въпроса,че ако тя го вземе и те остави само по блуза ще се окаже адската тъпанарка и егоистка,но можеш поне да предложиш...Ето така разбирам аз романтиката...Сега се сещам от къде тръгнах всъщност-серенадата от "10 things that I hater about you".Не беше класическа серенада,но беше още по-впечатляваща.В днешно време най-доброто,което можеш да очакваш е да ти пуснат някоя песничка от GSM-a.А за истинска серенада под терасата не можеш и да мечтаеш.Ама Ралица беще много права като каза,че тези мъже вече са ги спрели от производство.А по-тъпото е,че Сава каза,че не са ги спрели,а такива мъже изобщо нямало...Ей,сега се сещам за един път,когато казах:"Това ми връща вярата в романтичните момчета"Случи се преди около 20тина дни и повода беше портрета на Мила,публикуван в "Пътеки"(училищното списание).После ми казаха,че Ицо (приятеля й )го бил рисувал около месец.Беше толкова истински-веднага я познах.Може пък все пак да са останали малко романтични мъже...Влизам отново в "Моя въображаем перфектен свят"(както го нарече мама) ...Може пък и аз да си намеря някой такъв един ден...

ПС:Това си е моята представа за романтиката.Вярвам,че всеки я усеща различно.Дано не съм раздразнила някой много,но и да съм -това е положението :)

вторник, 10 юни 2008 г.

Резултати от последната анкетка

Въпроса:
Какво мислиш за приятелството между момиче и момче?
Отговорите:

Е,такова нещо няма.Твърдо съм убеден/а,че винаги поне единият изпитва някакво влечение към другият,дори да не го осъзнава. (15%)

Това е най-истинското приятелство-без конкуренция и злоба.(52%)

О,вече не знам.Толкова неща съм видял/а,че не съм сигурна има ли го или не. (15%)

Абе,мацка,няма ли да се спреш с тези сложни въпроси.Ае,питай кой ни е любимият чипс за малко разнообразие.(15%)

ПС:Не ми се коментира повече,но мога да кажа,че и този път мнението на мнозинството съвпадна с моето.Ако не беше Станислава можех спокойно да твърдя,че най-близките ми и добри приятели са момчета.Жалко за 15-те процента,които явно не са имали възможността да преживеят едно такова прекрасно приятелство каквото може да бъде само каквото e това между двама поредставители на различни полове.А пък за последните 15 % обещавам някой ден да пусна анкетка за чипс ;)

вторник, 3 юни 2008 г.

Аз съм част от теб.Живея там дълбоко в теб,където дори самия ти не си надзъртал.Можеш да бягаш от другите,но не и от мен.Можеш да се криеш,но за мен винаги ще си видим.За теб аз имам очи и уши навсякъде.Раждам се с мислите ти.Дишам от въздухa,скрит в гънките по дрехите ти.Храня се с чувствата ти.Тека по вените ти.Аз съм и дъждът,стичащ се есента по косата ти.Аз съм и снещинките,галещи зимата лицето ти.Аз съм и горещия въздух,парещ тялото ти лятото.Аз съм и нежния пролетен бриз.Аз съм във всичко,близо до теб.Аз съм всички онези гледащи те очи-по улицата,у вас,на работа.Аз съм навсякъде,където си ти.Аз съм в сълзите ти и в бръчиците,около очите ти,когато се усмихваш.Аз съм гласа в телефонната слушалка.Аз съм и отблясъка в слънчевите ти очила.Аз съм във въздуха,който дишаш.Аз съм онзи тънък гласец,който се обажда в теб,когато взимаш грешните решения.Аз съм и смелостта,която те подтиква да правиш всички онези неща,от които се страхуваш.Ти не подозираш за моето съществуване,но аз съм тук и ти не можеш без мен.Аз съм част от теб.