Спомени от лагера//Размера на команията няма значение ;)

Всяко хубаво нещо все някога свършва.Свърши и таз годишния лагер.Всяка година тръпна с нетърпение седмици преди лагера със Загорче на Каваците,а тази година бях убедена,че ще е много скучно.Причината-щяхме да бъдем само 6 човека от нашата компания.Мама както винаги се оказа права.Ден преди лагера ми каза:”Понякога точно,когато си мислиш,че ще си прекараш тъпо си изкарваш най-добре.”Сега мога само да се извиня на приятелите си,че съм ги подценила и да ви кажа,че размера на компанията определено няма значение!И въпреки,че се цупих,когато една вечер Ванката заяви,че не му се ходи в Созопол и всички други се отказаха,сега разбирам,че точно в това беше вълшебството на нашата компания.Никога преди в Загорче не сме били толкова задружни.Чак ми липсват прекорите и мамбите...A eто ни и нас шестимата:

Тук бяхме завели лапетата на дискотеката на Смикините.И като казах лапета,да покажа и мойте две любими:

Братче и сестриче-големи сладури.И понеже бях в журито на конкурса „Мис и мистър Каваци” познайте кой стана „Мини мисър”.Ето ме и с Мистър Каваци,който си гласях за зет (вдясно): А в ляво е мом1енцето,което сестра ми ми е харесала за зет.Одобрявам избора й-много готино лапе:

А ето и снимка от конкурса,в който участвахме ние:

Правихме пародия на Пепеляшка.Много сполучливо се получи.На първия ред от дясно на ляво: мащехата,двете доведени сестри,пепеляшка.Втори ред вдясно-селския бек (принца),вляво- кръстника-гей Мисис Пропър.Много яко стана,естествено взехме първо място и наградата ни беше Кръстев да ни изпълни едно желание.Ето какво си пожелахме ние:

А ето и какво получихме:

Шегувам се-и това не получихме,но получихме нещо повече-неограничен достъп до Cult.За всички,които не са на ясно,това е най-яката дискотека в света.Само качествено ретро,примесено с малко класически рок и малко поносим хаус.

И на Смокините ходихме и там се изявихме с Пламито,но по-малко по-различен начин: И един друг вид танци поупражнихме:

И на плажното заведение,което си бяхме харесали още от миналата година отидохме:

И по плажа доволно се разхождах...Ей,така по 1-2 пъти на ден...А пък понякога и през нощта...

И на Twister поиграхме.Много яко...и уморяващо...И очудващо,но се оказах най-издържливата след Ванката:

И на конски бой играхме(предимно във водата де) И ние с Васко бяхме непобедим отбор...Всъщност той самият беше непобедим... Някои (Дилянчето и Цецито) и на пясъка си играха:

А други през това време я са спали,я са чели (много хубава книжка за мечтите,любовта и за това как всичко е възможно стига да повярваш в него) :

И други неща четохме...Их,к’ви учени деца сме бе...С Пламито се учим от „Библията”:

А като нямаше какво да правим си правихме фотосесии (женска му работа):

Ей,как щях да забравя...И РД-то на Ванката отпразнувахме...Цял лагер имаше „Наздраве за рожденика":

Имаше и много странни физиономии по снимките.Първата достойна за показ е на Дидето:

Тези на Габриела няма да ги показвам,нито коментирам по обясними (на някои ) причини .Следват моите:

Имаше и трима белгийци,с които се запознахме още на първия ден и които се оказаха невероятно готини.На предната снимка е Стивън,а този тук е Пасион (в превод Страст):

Някои си поопражнихме езиците...За английският и френският говоря ;) А,да ви покажа и моето момче-мечта,което срещнах в Cult (представете си!): Свири на китара в рок банда,работи като програмист,сладък е,танцува божествено,мил е,забавен и умен,има същите като моите интереси и възгледи към света,като се разделяхме ми каза,че ме обича...Я,да помислим дали има някакъв недостатък...А,да само един-живее в Унгария...

Абе с две думи преживях един страхотен незабравим лагер.Мисля,че почивката мина под надслов „It’s my life and it’s now or never”.Въпреки,че песента на лагер 2008 определено е All that she wants.Последен поздрав с нея за Ванката,Васко,Плами,Дилянчето,Цецито,Гошо,Шошев,Габриела,...и въпреки,че няма да го разберат и за Пасион,Стивън и Грек...както и специално за Коши и приятеля му...а също така и за Руси,Сашо и Динко...че и дори за Венци Пайнера...за всички,без които тези 10 дни нямаше да са това,което бяха...Но най-вече за вас,приятели...Обичам ви! (но повече обичам Култ...шегувам се де ;) )

PS:Все пак имаше едно нещо,което ми липсваше за да бъде лагера наистина съвършен...Станислава!