За футбола и хората

Вчера съвсем случайно ме поканиха на футболен мач.Винаги съм обичала новите и интересни неща,а ако не се брои една "приятелска среща на ветераните",в която не се вкара нито 1 гол( наблюденията ми са до средата на второто полувреме),не бях ходила на истински мач.В интерес на истината хареса ми повече отколкото очаквах.Чувствах се малко като на концерт-виках и пях заедно с агитката и определено се радвах много,че нашия отбор спечели,въпреки,че не съм голям фен.Друго нещо,обаче, ме разочарова изключително много.Винаги съм била "за" да има малко спортна злоба във всяко едно отношение,но проблема е,че вчера не беше малко.Пък и не е ли спортната злоба за състезателите?Те трябва да се мотивират,за да спечелят.Не разбирам защо трябва да се бият феновете на различните отбори.Какво ще им помогне,че са набили физически привържениците на други обор.Преди всичко всички сме хора,нали?Не може заради 22ма човека да се води битка между 2 града.Естествено нормално е да подкрепиш отбора си,да викаш за него и да го защитаваш,но не физически.Вчера бил станал голям бой пред бела вю (заведение на центъра на Стара Загора) и интересно как,но нашите ги пребили в собсвения ни град.Не,че щях да съм по-доволна ако пловдивчани се бяха оказали набитите.Тогава пък щях да се възмущавам от това,че те са били малцинство в Стара Загора и не е било честно.Е,сега пък си казвам "Кви са тия да идват тука,в нашия град, и да бият привържениците на Берое ".Абе,все тая кои са обявени за победители в физическия бой-сигурна съм,че е имало пострадали и от двете страни.За какво?За какво е било всичко това?Ей така,просто.Че и преди мача.Ами,да защо не се изнервят и да си развалят настроението с няколко токата и няколко ритника.Били големи фенове.Дрънци(както обичам да казвам аз вместо "глупости" )Ако бяха чак толкова големи фенове за тях мача щеше да е най-важното.Нямаше да рискуват да идат в болницата вместо на стадиона.И сигурно на много от вас ще ви се стори смешно да се стигне чак до там,но мен няма да ме очуди изобщо.Да не говорим,че днес ми казаха,че можело да се стигне до там да накажат даден отбор да играе няколко мача на празни трибуни.И понеже онези дето се бият много си обичат отборите се бият за тях и рискуват отборите им да останат без публика.А не ти ли дава публиката най-голямата мотивация?!И ако накажат Берое (както се било случило миналата година) една приятелка няма да може да иде на мача,който е чакала толкова дълго време (Берое:ЦСКА) Никой не мисли за такива глупости.Мечтата на някакво си момиченце-много важно,нали?!Важното е ся да запретнем ръкави и да насиним няколко очета,че ако случайно не бием,майна,поне физически да сме ги набили,да има к'во да ни топли...Абе,нямам думи. В какво време живеем-всичко се решава с бой.Пък то поне да е имало вчера какво да се решава...За какво са се били?Чии отбор е по-добър?И какво?Някой да си е променил вижданията по въпроса след боя?Ами не-не съм чувала за такова нещо.И добре да погледнем конкретния случай.Нас ни биха,ФИЗИЧЕСКИ(под нас обобщавам привържениците на Берое).И какво по-велики ли станаха Ботев след това?!Ами,не-пак ги бихме и то с 3:1 като единствения им гол беше от дузпа.Не претендирам,че Берое са по-добрите и не бих се била,за да доказвам това!Но изглейда вчера бяха в по-добра форма.Оказва се,че двата клуба и до днес спорят кой повече е заслужавал шампионската титла през 1986 г. Аргументите на ботевистите са, че Левски е дал победата на Берое в София с 3:2, което им помогнало да спечелят титлата. От Берое контрират, че през сезон са били безжалостно рязани от съдиите и тогавашния шеф на футбола Иван Шпатов от Пловдив, тъй като за 30 мача срещу тима са били отсъдени рекордните 14 дузпи...Тези,които вчера са се били застават зад името-БЕРОЕ или БОТЕВ.А какво се крие зад тях-имена на футболисти.А някой замислял ли се е,че през годините имената се менят-футболистите се менят.Проверих и се оказва,че 4ма от сегашните футболисти в Берое в миналото си са играли за Пловдив,2ма от които точно за Ботев.Не се знае колко и от сегашния отбора на Ботев преди са били в Берое.И какво се оказва?Оказва се,че хората се бият и защитават хора,които предишни години са били част от противниковия отбор.Тръгват да се бият,за да защитят тези,които преди те самите,бащите им или съгражданите им са обиждали.Е,мачът свърши и сложи край на серията от 8 мача на "канарчетата" без загуба.Нормално беше агитката им,която се води за една от най-силните у нас,да беше разстоена и типично по български нормално беше да се опитат да си върнат честта по някакъв друг начин.Понеже беше глупаво да почнат да се бият отново при положение,че бяха пъти по-малко от старозагорци и поради тази причина бяха съпровождани от полицаи,те решиха,че е най-удачно да се започне с псувните.Незнайно как по едно време аз и 2те ми приятелки се оказахме между 2те разгорещени тълпи,така,че ясно можех да чувам цветущите епитети и поздравите към майки,които се отправяха и от двете страни.Е,и аз не се разминах просто така.Един ме нарече ме "к*рва" и понеже естествено аз не му обърнах никакво внимание след 3тия път просто се отказа и започна да си търси някой друг над който да си изкара яда.Лошото е,че не всички са като мене.Имаше досто хора,които отговаряха,а 2ма даже щяха да се сбият,но полицаите ги разтърваха.Добре де,разбирам ги пловдивчаните,ама нашите пък какво се връзват!Нали,любимият им отбор победи-какво още тръгват да доказват?!Нали,това стои зад връждата им-кои отбор бил по-добър.Нали се видя?За какво още трябва да се бият?Абе,българска му работа.И докото вървяхме надолу с приятелките ми,канейки се по български да полеем победата,аз по погрешка пресякох улицата,така че се оказах сама на тротоара,докато от другата страна се стичаха купища футболни запалянковци.И докато бях там приятелките ми взеха да се лигавят и да викат "Ей,тая е от Ботев,ае да я пречукаме",а аз им отговорих подобаващо "Ае уе елате да ви видя!Селяни!" ( тези думи ми се бяха набили в главата от размяната на обиди преди това).Обаче реших,че е по-добре да млъкна понеже няколко човека ме изгледаха много гадно.А пък какво като съм момиче,очевидно от Стара Загора и с нищожните си 153 см приличам на второкласничка-ако бях продължила с лигавщините сигурно,ако не друго,то поне няколко пъти щяха да оправят мама устно. И в този момент се замислих,че положението хич не е за майтапи и лигавщини!И знаете ли кое е най-лощото?Това сигурно се случва на всеки мач.И понеже ми беше за пръв път вчера,кой знае,сигурно това вчера не е било нищо особено...Тъжно е...Или по-скоро жалко...