Пак съм там и пак е вчера,пак ме гледаш заслепен.
Пак живея в друга ера,
в свят красив,непроменен.
Пак те галя и целувам,
пак изгарам в твоя плен,
пак с устните по теб рисувам
и щастлива съм,че си до мен.
Забравила съм гняв и болка,
забравила съм сълзите дори-
личи си в погледа ти-обичаш ме все още ти...
И пак съм в стаята сама,
в тъмнината лея пак сълзи,
отново търся в себе си вина
и моля се,но не се обаждаш ти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар