***

Стаята ми тъй е пълна,
със всичко, с глупости дори-
играчки, фигурки, списания,
а в мене празно е...уви.

На токчета и днес се качвам,
вървя с високо вдигната глава,
наперена, тъй сигурна и горда,
а духом паднала съм...да!

В жълто, синьо и зелено-
най-цветна аз съм на света,
тъй шарено облечена,
а в сърцето-сивота.

На времето се радвам-
колко топло е сега.
Тъй хубаво, прекрасно...
А е зима в моята душа.

Имам толкова приятели,
компании, а не една.
И толкоз хора покрай мен,
а всъщност толкова сама...

Но танцувам, викам, пея-
отива ми тoва.
Hа всичко гръмогласно аз се смея,
a вътре в мен е тишина.

Усмивки, смях, сълзи от радост-
умея ги добре
и уж се забавлявам,
а плаче моето сърце...

Най-големия минус на лъжата

Лъжата е ужасно нещо,нали?Няма да описвам колко е грозна и жалка в повечето случаи-мисля,че всеки го знае.Всеки е лъгал или е бил лъган поне веднъж в живота си и всеки знае ,че чувстово не е особено приятно.Но пък я има и така наречената "благородна лъжа".Дали всъщност една лъжа е благородна или не никой не може да ти каже.Важното е как я усеща лъжещия.А от съвеста си никой нищо не може да скрие,но това е друг въпрос...Исках просто да ви споделя невероятното си откритие.Знаете ли кое й е най-лошото на лъжата?!Днес го измислих-ами,това,че не можеш да я използваш срещу себе си.Просто не става.Опитвала съм толкова много пъти да се лъжа за собственото си добро естествено,но просто не се получава.От няколко дни се опитвам да излъжа всички,включително и себе си.По едно време уж бях успяла-създадох си една по-лесна и приятна действителност,но днес се убедих,че е било отново просто заблуда.Успях да заблудя всички,но не и себе си.А колко по-лесно само щеше да бъде ако можехме да се лъжем и да си вярваме...И въпреки всичко ще продължавам да викам "Махай се" когато вътрешно крещя "Ела"...може пък един ден да си повярвам...Аз вече си вярвам!!!

Една книга или нещо много повече

Миналата седмица ми се случи нещо уникaлно,което ме накара да погледна света под различен ъгъл.Тъкмо вече се бях отчаяла и бях решила,че светът е едно грозно и гадно място, в което може би е по-добре да бъдеш егоист и да гледаш повече да взимаш,отколкото да даваш,но ми се случи нещо,което ме накара отново да преоткрия красотата на живота.Може би много от вас изобщо няма да ме разберат,може би и на мен нямаше да ми се стори кой знае какво ако не бях там.Случката се случи в Пазарджик,където междудругото ни направи впечатление,че имаше много мили хора.Та,стоим си ние (5 момичета и 1 момче ) и си пием спокойно бирата на една пейка,когато до нас се приближава един дядо,може би на около 70.Попита ни дали обичаме да пишем стихотворения,а ние се спогледахме с погледа "Този май нещо е мръднал",но от учтивост му отговорихме: "Ами,да".Той ни попита кога го правим,а ние като по уговорка едновременно:"Когато ни дойде музата".Отговора явно му хареса и тои се усмихна.Извади от торбичката си 1 книжка и обясни,че това е неговата 10та книга с поезия и съжалявал,че му била последната,иначе щял да ни подари на всички,но бил излязал много рано сутринта и вече бил раздал останалите.Обясни ни,че обичал да раздава книгите си на ученици,които обичат поезията.После поприказвахме за малко.Като разбра,че сме от Стара Загора се зарадва още повече- на времето бил лектор тук.Пожела ни приятен ден и си тръгна.Направи рязък завой и и изчезна някъде зад нас.После установихме,че се е качил на автобуса,но това не ми попречи да направя асоциация с онези моменти във филмите,когато някой се появавя изневиделица отнякъде,променя живота тиза секунди,а след това просто изчезва.Стори ми се толкова нереално някой да обикаля и да подарява книги на децата,за да стимулира творческото им развитие.Няма какво да се лъжем- живеем в материален свят,в който много малко хора вече се сещат да правят добро.Обаче от всичко най-много ми хареса изражението на тозичовек-личеше си колко е щастлив от доброто,което носи.Не знам колко от вас ще ми повярват,но е толкова по-хубаво да даваш,отколкото да получаваш.Винаги съм обичала да правя подаръци,но не от онези баналните.Този човек беше доволен,че ни е накарал да се усмихнем и навярно си мислеше,че ни е подарил просто книга,но на мен той ми подари нещо повече.Подари ми надежда и ми върна вярата в красотата на света.Защото докато има хора като Костадин Ваклев, светът ще е едно прекрасно място. :)

МРАЗЯ ТЕ!!! (монолога на едно наранено момиче)

От любовта до омразата,казват,имало само една крачка...Вчера те обичах.И днес изпитвам силни чувства към теб!Мразя те.Днес не е първи април-няма какво да те лъжа!От дъното на душата си те мразя!На света нямам по-омразен човек от теб!Никой никога не съм мразила и кой знае дали някога изобщо ще мразя някого толкова,колкото мразя теб в момента.Мразя те,ама много.Повярвай ми.Мразя те повече отколкото те обичах.Пак мисля за теб и пак си мечтая да бъда до теб.Все още искам да те виждам,но вече ми пука какъв точно.Искам да те виждам тъжен,ядосан,окаян,жалък и искам да бъда там,до теб,за да ти се смея.Вече не искам да те целувам.Искам да те ритам.Искам да те видя под мен в краката ми,молещ се да спра.Искам да те боли и да страдаш.Страх ме е от кръв,но искам да видя твоята,за да се усмихна.Искам да те ритам навсякъде-в корема,в главата,в топките...защото те мразя!Няма да имам никаква пощада,никаква милост или съчувствие-ще бъда като теб.И искам когато свърша,когато изгубиш съзнание да се изплюя отгоре ти и да те остава сам.Мразя се заради това...Толкова се мразя...но повече мразя теб!Преди ме питаха какво толкова харесвам в теб,а аз мълчах или казвах "не знам".Сега ако ме питат какво толкова мразя в теб ще отговоря моментално:"Всичко!Мразя всичко в него.Мразя го целия!" Всеки твой косъм,всяка бенка-всяка клетка от твоето тяло мразя!Всеки поглед,всяка усмивка и бръчица-мразя ги!Мразя всичко твое!Мразя и очите ти.Да,същите очи,в които се влюбих-толкова са ужасни те сега.Мразя походката ти-грозна работа.Мразя даже гласът ти.Преди ме караше да настръхвам,да те искам...възбуждаше ме...Ама сега го мразя!Само колко го мразя,не е истина!Като го чуя и ми се повдига!Колко по-лесно е да мразиш!Колко по-приятно и сладко е!Не е като да обичаш и да се молиш да отвърнат на чувствата ти.Не ти пука.Най-лошия вариант е да ти отговорят със същото,а не целят литова всъщност чувствата-да получиш каквото даваш?Казах ли ти,че те мразя?!Ако още някой не го е разбрал-кажи му,моля те!Искам да изкрещя на целия свят ,че те мразя!МРАЗЯ ГО!!!Чувате ли?А ти,чуваш ли?МРАЗЯ ТЕ!МРА-ЗЯ-ТЕ!М.Р.А.З.Я. Т.Е.МРАЗЯТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!МРААААААААЗЯ ТЕБЕЕЕЕЕ!мразя те!МрАзЯ тЕ!Мога да ти го прошепна,да ти го изкреща,да ти го изпея,мога и да ти го изтанцувам-мога да ти го кажа по толкова много начини,защото омразата ми е огромна.Мисля,че те мразя повече,отколкото някой би могъл.Мисля,че те мразя за 3ма.Не,мразя те за хиляда.Не,не!Мразя те толкова много,че ако всички хора на земята те мразиха,пак нямаше да си толкова мразен.Мразя те толкова,че искам да те убия.О,не!Искам да живееш вечно и никога никой да не отвърне на чувствата ти.Искам да те мразят хората,които обичаш и да те обичат тези,които ти мразиш.Само ако предполагах колко по-лесно било да ми станеш враг,изобщо нямаше да ти се моля да ми бъдеш приятел.Не е нужно одобрението ти,за да ти бъда враг.Колко е по-хубаво да мразиш.Ако знаех щях да те намразя още в началото.Ами ти си и лесен за мразене.Просто ми даваш безброй причени да те мразя.Защо трябваше да си търся такива,заради които да те обичам като има толкова много,заради които мога да те мразя без проблем-да вземам за пример само пътите,в които си ме наранявал.С всяка измината секунда те мразя все повече и повече.Омразата ми и желанието за отмъщение или възмездие ми дават желание за живот.Мразя те едва от сутринта,а вече те мразя толкова много!Оле, колко те мразя-бедна ти е фантазията.И как се променя изражението ми когато мисля за теб...ставам страшна.Искам да съм звяр,а ти да си плячката ми.Искам да те разкъсам,за да стигна до сърцето ти,да си поиграя малко с него,а след това да ти го взема,както ти направи с моето.Ако не мога да го направя искам поне да извадя очите ти,да изтругна езикати и да отрежа ръцете и краката ти ,за да съм сигурна,че никоя повече няма да се влюби в теб,за да я нараниш като мен.Така може да те намрази и тя,а искам само аз да те мразя.Толкова е хубаво.Искам цялото това удоволствие само за себе си.Мразя те,мразя те,мразя те!Бих ти го казала лично,но те мразя толкова много,че не искам да говоря с теб!Да знаеш само как те мразя...И да не си помислиш,че все още те обичам!Не,мразя те!...Само още половин крачка...