Стаята ми тъй е пълна,
със всичко, с глупости дори-
играчки, фигурки, списания,
а в мене празно е...уви.
На токчета и днес се качвам,
вървя с високо вдигната глава,
наперена, тъй сигурна и горда,
а духом паднала съм...да!
В жълто, синьо и зелено-
най-цветна аз съм на света,
тъй шарено облечена,
а в сърцето-сивота.
На времето се радвам-
колко топло е сега.
Тъй хубаво, прекрасно...
А е зима в моята душа.
Имам толкова приятели,
компании, а не една.
И толкоз хора покрай мен,
а всъщност толкова сама...
Но танцувам, викам, пея-
отива ми тoва.
Hа всичко гръмогласно аз се смея,
a вътре в мен е тишина.
Усмивки, смях, сълзи от радост-
умея ги добре
и уж се забавлявам,
а плаче моето сърце...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Ванче, супер е стихотворението :)
винаги ще ти се възхищавам на дарбата да пишеш толкова красиво и да разчувстващ хората (дори и мен;))
но стига вече тъга - искам да те виждам усмихната и доволна, защото ти не заслужаваш да страдаш, а на този, които те е наранил ще му се върне в стократен размер, особено след като е наранил момиче като теб :) Galya (hug)
Много е хубаво МНОГО !!! Браво ! Обичам те .... , а термосите ги мразя ;)
Djou
Van4e,Mnogo mi Haresva Stihotvorenieto ti ;) I mn se radvam,4e imax 6ansa da Go 4uq Purvi ;) I Nali znae6 4e V PETUK- Nie sme Zvezdite ;) 6te gi Razbiem ;) {} Mitaka.
na men puk ne mi haresva :D ...ama kato za v 4as po matematika i pravo biva :P ...radvam se,4e go haresvate :) ... a puk termusite... sa mi bezrazli4ni (po-lo6o otkolkoto da gi mrazq) :) :P
и аз да напиша нещо =) ми кефи ме...това май казва всичко...
~Spiral
Твоя кометар ме доведе до мисалта че си го написала понеже ти е било скучно незнам дали е така ама на мен когата ми е много много скучно в часовете пиша някакви стихчета
Публикуване на коментар