Денят й беше дълъг и уморителен.Прибра се скапана и си взе топла вана.Беше толкова уморена,че не й се ходеше никъде.Дискотеките вече не я привличаха.Тя просто искаше да спи.Това беше единственото време в денонощието,когато се чувстваше истински щастлива.Често сънуваше и то все хубави неща.Но тя мразеше хубавите сънища-мразеше начина,по който те я караха да се чувства сутрин.Мразеше да се буди и да разбира,че всичко е било просто илюзия,мразеше да се връща в реалния свят-света без него.Така го наричаше и тя-просто него.Не искаше да говори за него,не искаше да мисли,нито да го сънува.Не искаше дори да споменава името му.Него отдавна го нямаше в нейния свят.Беше просто спомен,който всяка нощ нахлуваше в сънищата й,правеше я отново щастлива,а след това изчезваше със звука от будилника.Отново се хвана,че мисли за него.Удари си два шамара и си обеща тази вечер да мисли за някои друг-например,новия й сладък колега.Колко много приличаше всъщност той на него и в същото време колко по-недостоен беше от него.Тя знаеше,че вече никой няма да бъде достатъчно добър за нея.Той беше най-добрият,най-умният,красивият,талантливият....Всички казваха,че не си струва.Наричаха го с епитети,които тя не можеше дори да повтори-прекалено грозни й се виждаха за него.Помисли си,че сигурно е попаднала някоя прашинка в окото й и затова тя го вижда по-различно от другите.Но ако беше така не трябваше ли вече да я е изплакала?Но повече сълзи нямаше.Прашинката все още беше там и независимо,че пред света тя го намираше жалък и какъв ли още не, за нея той все още беше най-добрият.Понечи да се удари,но се спря -какъв беше смисъла?!Очевидно сладкият колега не беше достатъчно сладък,за да го измести от съзнанието й,но проблема не беше в колегата,не беше и в нея-прашинката беше виновна...Беше си легнала и беше влязла в онова състояние,в което не си съвсем буден,но не си и и съвсем заспал.Лежеше със затворени очи и си мислеше.Вярваше,че може до някаква степен да контролира сънищата си.Имаше силата да спре появата му в сънищата си,но не искаше.Дълбоко в себе си тя обичаше да бъде с него дори и в сънищата.Знаеше,че следващия ден ще е ужасен,ако го сънува-ще страда,че сънят не е истина,но беше готова да плати един ден тъга за три минути щастие,така както плащаше вече пет месеца за онези две вечери с него... Будилника извести началото на новия ден,тя отвори очи и него вече го нямаше.