Една книга или нещо много повече

Миналата седмица ми се случи нещо уникaлно,което ме накара да погледна света под различен ъгъл.Тъкмо вече се бях отчаяла и бях решила,че светът е едно грозно и гадно място, в което може би е по-добре да бъдеш егоист и да гледаш повече да взимаш,отколкото да даваш,но ми се случи нещо,което ме накара отново да преоткрия красотата на живота.Може би много от вас изобщо няма да ме разберат,може би и на мен нямаше да ми се стори кой знае какво ако не бях там.Случката се случи в Пазарджик,където междудругото ни направи впечатление,че имаше много мили хора.Та,стоим си ние (5 момичета и 1 момче ) и си пием спокойно бирата на една пейка,когато до нас се приближава един дядо,може би на около 70.Попита ни дали обичаме да пишем стихотворения,а ние се спогледахме с погледа "Този май нещо е мръднал",но от учтивост му отговорихме: "Ами,да".Той ни попита кога го правим,а ние като по уговорка едновременно:"Когато ни дойде музата".Отговора явно му хареса и тои се усмихна.Извади от торбичката си 1 книжка и обясни,че това е неговата 10та книга с поезия и съжалявал,че му била последната,иначе щял да ни подари на всички,но бил излязал много рано сутринта и вече бил раздал останалите.Обясни ни,че обичал да раздава книгите си на ученици,които обичат поезията.После поприказвахме за малко.Като разбра,че сме от Стара Загора се зарадва още повече- на времето бил лектор тук.Пожела ни приятен ден и си тръгна.Направи рязък завой и и изчезна някъде зад нас.После установихме,че се е качил на автобуса,но това не ми попречи да направя асоциация с онези моменти във филмите,когато някой се появавя изневиделица отнякъде,променя живота тиза секунди,а след това просто изчезва.Стори ми се толкова нереално някой да обикаля и да подарява книги на децата,за да стимулира творческото им развитие.Няма какво да се лъжем- живеем в материален свят,в който много малко хора вече се сещат да правят добро.Обаче от всичко най-много ми хареса изражението на тозичовек-личеше си колко е щастлив от доброто,което носи.Не знам колко от вас ще ми повярват,но е толкова по-хубаво да даваш,отколкото да получаваш.Винаги съм обичала да правя подаръци,но не от онези баналните.Този човек беше доволен,че ни е накарал да се усмихнем и навярно си мислеше,че ни е подарил просто книга,но на мен той ми подари нещо повече.Подари ми надежда и ми върна вярата в красотата на света.Защото докато има хора като Костадин Ваклев, светът ще е едно прекрасно място. :)