Всичко,което исках беше ти,
всичко,за което бях мечтала
и всичко,за което се бях молила...
Какво повече имах докато бях с теб-
една прегръдка,която да ме стопли
и една целувка,която да ме накара да замълча...
Загубих те,но аз обичам да говоря ,а и зимата вече мина...
Какво толкова загубих всъщност-нищо...а се оказва,че е всичко...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
ej tova e mnogo istinsko i pylno s mnogo smisyl naistina me kara da se zamislq za sebe si i za jivota se. za poreden pyt ti go priznavam Van4e mnogo si dobra (bow) Galya (hug)
Публикуване на коментар