Новина + щафетка

Новината: I'm back!!! Да,така е-върнах се към блога си.Това,че през последния месец няколко човека ме попитаха защо спрях да пиша ме поласка и ме убеди,че все пак явно има хора,които го четат.Малко ме е срам,че човек като мен може да си забрави за толкова дълго блога,но ако погледнете последния ми пост,навярно ще се досетите защо се получи така.И ако някога сте били влюбени ще ме разберете,но това е друга тема.Важното е,че сега се връщам с нови сили и идеи.А и ми се отвори възможност за едно хубаво (и забавно за мен) завръщане.Гериту ми предаде една щафетка,която аз поемам с най-голямо удоволствие.Идеята е да напиша 6 неща,които ме правят щастлива (без да са в някакъв определен ред) и да я предам нататък.Мен много неща ме правят щастлива,така че ще е малко трудно да избера 6-те най-значими,но ще опитам...

1.Обичам да правя щастливи хората около мен.Обичам повече да подарявам от колкото да получавам подаръци,защото за мен най-хубавия подарък е да знам,че съм породила усмивката на лицето и топлината в очите на човека,който обичам.Усещането е невероятно.А най-много обичам да подарявам ръчно изработени подаръци,защото пораждат най-искрените усмивки, понякога дори съпътвани от 1-2 сълзи.

2.Музиката ме прави щастлива.Обичам да танцувам и да пея.Не мога да издържа дори ден без поне веднъж да си пусна 1-2 песнички и просто да си се повъртя за да разпусна малко.Не мога да живея без музика и най-големия ми кошмар би бил да оглушея.

3.Щастлива се чувствам на сцената,независимо дали е сцената,на която играя,сцената,на която танцувам или сцената,на която пея.Чувствах се щастлива,когато на Самодейността докато пях видях едно момче,което си съблече блузата в екстаз и почна да я размята и да пее заедно с мен.Чувствах се щастлива,когато получих купища комплименти за танца ни с Герман,заради който си съкратих живота сигурно с 5 години.Чувствах се щастлива и когато едвам успявах да си задържа букетите и цветатя след премиерата на "Орфей".Чувствам се щастлива всеки път,когато по време на концерт със Загорчето видя някой в публиката просълзен или когато всички станат на крака и ни викат няколко пъти на бис.Просто съм щастлива на сцената,където мога да се раздам напълно...

4.Обожавам да мечтая.Мечтите могат да ме направят поне малко и за малко щастлива,дори когато реалността на може да го постигне.А когато направя реалност някоя дълго мечтана мечта,тогава съм двойно по-щастлива.

5.Любовта, във всичките й форми ме прави щастлива.Любовта на семейството ми,любовта на приятелите ми,любовта на приятеля ми,любовта по филмите,любовта,която виждам на улицата,детската любов,любовта към животните,майчината любов...Любовта е най-голямото вълшебство да света и без нея никой не може да живее,дори да го отрича...

6.Спомените ме правят щастлива,защото те са най-голямото богатство.Винаги можеш да изживееш поне още веднъж някой щастлив момент,спомняйки си за него.Затова гледам да трупам повече и по-качествени спомени,защото знам,че един ден,когато може да нямам пари,любов и младост те ще са всичко,което ще имам и могат да бъдат единствения ми шанс да се почувствам щастлива...


Рещих да предам щафетата на човека,чиито бивш блог ме вдъхнови да създам своя.Така че...ти си,Генади.

Двата важни въпроса в живота

Принцът,който съм чакала цял живот или просто един непознат?Една случайност или съдба?Какво си?Кой си?А аз коя съм?Кои сме ние?А има ли "ние"?Трябва ли да има?Трябва ли да се питам изобщо "Ти ли си?" ?Ами ако не си?Мога ли да проверя?Как?Ами ако те питам?Ами ако те уплаша?А ако те загубя?Ще боли ли?Колко?А ако аз се уплаша?Дали пък вече не ме е малко страх?Но от какво?Да го напиша ли?А ще го прочетеш ли изобщо?А ще го разбереш ли?Боже,за това ли го правя?А колко ли други хора ще си помислят,че го правя за друг?Но пука ли ми изобщо?...Всъщност на този въпрос знам отговора.Пука ли ми?Не!Не ме интересуват отговорите на многобройните въпроси,които си задавам всеки ден,защото мисля,че в живота на всеки човек има само два важни въпроса.Първият е "Щаслив ли съм?",а вторият - "Успявам ли да помагам за щастието на хората,които помагат за моето?"И когато двата са отговора са положителни и са искрени,тогава сигурно живота на даден човек може да се нарече наистина пълноценен.Сигурно едва тогава се усещаш истински жив.Лошото е,че на хората все не им стига нещо,за да се почувстват щастливи.И все по-малко се замислят дали и как могат да помогнат за щастието на любимите си хораНо вярвам,че всеки човек рано или късно в живота си разбира,че е по-хубаво да подаряваш отколко да получаваш.А когато подаряваш щастие то ти се връща стократно...Е,по тази логика излиза,че аз съм подарила доста,защото за пръв път в живота си се чувствам толкова сигурна,отговаряйки положително на първия въпрос.И на мен все нещо ми липсваше до пълното щастие.Но,ето дойде и денят,в който мога да кажа:"Да, щастлива съм!".Не искам да затварям очи,защото за разлика от преди, днес реалносста е по-красива от сънищата...Причината си ти!...Та,питам се...Щастлив ли си?...Всички други въпроси са без значение...

Спомени от лагера//Размера на команията няма значение ;)

Всяко хубаво нещо все някога свършва.Свърши и таз годишния лагер.Всяка година тръпна с нетърпение седмици преди лагера със Загорче на Каваците,а тази година бях убедена,че ще е много скучно.Причината-щяхме да бъдем само 6 човека от нашата компания.Мама както винаги се оказа права.Ден преди лагера ми каза:”Понякога точно,когато си мислиш,че ще си прекараш тъпо си изкарваш най-добре.”Сега мога само да се извиня на приятелите си,че съм ги подценила и да ви кажа,че размера на компанията определено няма значение!И въпреки,че се цупих,когато една вечер Ванката заяви,че не му се ходи в Созопол и всички други се отказаха,сега разбирам,че точно в това беше вълшебството на нашата компания.Никога преди в Загорче не сме били толкова задружни.Чак ми липсват прекорите и мамбите...A eто ни и нас шестимата:

Тук бяхме завели лапетата на дискотеката на Смикините.И като казах лапета,да покажа и мойте две любими:

Братче и сестриче-големи сладури.И понеже бях в журито на конкурса „Мис и мистър Каваци” познайте кой стана „Мини мисър”.Ето ме и с Мистър Каваци,който си гласях за зет (вдясно): А в ляво е мом1енцето,което сестра ми ми е харесала за зет.Одобрявам избора й-много готино лапе:

А ето и снимка от конкурса,в който участвахме ние:

Правихме пародия на Пепеляшка.Много сполучливо се получи.На първия ред от дясно на ляво: мащехата,двете доведени сестри,пепеляшка.Втори ред вдясно-селския бек (принца),вляво- кръстника-гей Мисис Пропър.Много яко стана,естествено взехме първо място и наградата ни беше Кръстев да ни изпълни едно желание.Ето какво си пожелахме ние:

А ето и какво получихме:

Шегувам се-и това не получихме,но получихме нещо повече-неограничен достъп до Cult.За всички,които не са на ясно,това е най-яката дискотека в света.Само качествено ретро,примесено с малко класически рок и малко поносим хаус.

И на Смокините ходихме и там се изявихме с Пламито,но по-малко по-различен начин: И един друг вид танци поупражнихме:

И на плажното заведение,което си бяхме харесали още от миналата година отидохме:

И по плажа доволно се разхождах...Ей,така по 1-2 пъти на ден...А пък понякога и през нощта...

И на Twister поиграхме.Много яко...и уморяващо...И очудващо,но се оказах най-издържливата след Ванката:

И на конски бой играхме(предимно във водата де) И ние с Васко бяхме непобедим отбор...Всъщност той самият беше непобедим... Някои (Дилянчето и Цецито) и на пясъка си играха:

А други през това време я са спали,я са чели (много хубава книжка за мечтите,любовта и за това как всичко е възможно стига да повярваш в него) :

И други неща четохме...Их,к’ви учени деца сме бе...С Пламито се учим от „Библията”:

А като нямаше какво да правим си правихме фотосесии (женска му работа):

Ей,как щях да забравя...И РД-то на Ванката отпразнувахме...Цял лагер имаше „Наздраве за рожденика":

Имаше и много странни физиономии по снимките.Първата достойна за показ е на Дидето:

Тези на Габриела няма да ги показвам,нито коментирам по обясними (на някои ) причини .Следват моите:

Имаше и трима белгийци,с които се запознахме още на първия ден и които се оказаха невероятно готини.На предната снимка е Стивън,а този тук е Пасион (в превод Страст):

Някои си поопражнихме езиците...За английският и френският говоря ;) А,да ви покажа и моето момче-мечта,което срещнах в Cult (представете си!): Свири на китара в рок банда,работи като програмист,сладък е,танцува божествено,мил е,забавен и умен,има същите като моите интереси и възгледи към света,като се разделяхме ми каза,че ме обича...Я,да помислим дали има някакъв недостатък...А,да само един-живее в Унгария...

Абе с две думи преживях един страхотен незабравим лагер.Мисля,че почивката мина под надслов „It’s my life and it’s now or never”.Въпреки,че песента на лагер 2008 определено е All that she wants.Последен поздрав с нея за Ванката,Васко,Плами,Дилянчето,Цецито,Гошо,Шошев,Габриела,...и въпреки,че няма да го разберат и за Пасион,Стивън и Грек...както и специално за Коши и приятеля му...а също така и за Руси,Сашо и Динко...че и дори за Венци Пайнера...за всички,без които тези 10 дни нямаше да са това,което бяха...Но най-вече за вас,приятели...Обичам ви! (но повече обичам Култ...шегувам се де ;) )

PS:Все пак имаше едно нещо,което ми липсваше за да бъде лагера наистина съвършен...Станислава!

37 години от смъртта на Джим Морисън // Малко ли са 27 години?

За някои хора най-важното нещо е продължителността на живота.Онзи ден с няколко приятели спорихме колко са 27 години.Това е била продължителността на живота на създателя и вокалиста на рок-групата "The Doors"- Джейм Дъглас „Джим” Морисън.Датата е 3ти юли,годината-1971,а мястото- Париж.Подробностите около смъртта му са доста неясни.Ето Накратко историята:

Според официалната версия смъртта на Морисън е настъпила вследствие на сърдечен удар, докато бил във ваната. При разпита си в полицията приятелката на Морисън – Памела Кърсън, заявила, че въпросната вечер двамата ходили на кино, а после си легнали. Според нея певецът се събудил по някое време през нощта, чувствайки се зле, и решил да вземе гореща вана. По-късно тя го открила мъртъв във ваната. Странното е, че не се прави аутопсия, и Морисън е погребан четири дни по-късно в парижкото гробище "Пер Лашез". Това обстоятелство и разминаването на факти и показания на свидетели пораждат най-различни слухове, неизяснени и до днес. Сам Бърнет, автор на наскоро излязлата книга “Краят: Джим Морисън”, твърди, че вокалистът на “Дорс” е починал от свръхдоза.Той твърди, че певецът е умрял от свръхдоза хероин именно в тоалетната на неговото заведение. Според него двама наркопласьори са изкарали Джим оттам, занесли са го в апартамента му и са го хвърлили във ваната, мислейки, че по този начин ще го свестят.Никой не може да каже каква е истината.

Та да се върнем на въпроса-колко са 27 години?Съучениците ми казаха,че са малко и че е глупаво да изживееш така живота си и да умреш толкова млад.Дали?Глупаво ли е изживял живота си Джим?Правил е това,което иска и това,което обича.Малцина хора в днешно време имат смелостта да го направявят.Не му е пукало от чуждото мнение.Бил е красив,богат и известен.Можел да има всяка жена,която пожелае.И нека не се заблуждаваме-не е ли това мечта на всеки мъж!Имал си е и сериозна приятелка,която не го е оставила,въпреки изневерите му.Имал си е и Патрисия.Някои хора не намират такива любови цял живот,но на него 27 години са му стигнали за цели две.Имал е милиони фенове и свободата да пише и да пее за всичко,което му е на сърце.Естествено и в неговия живот има тъмни участъци.Година преди смъртта му е осъден за неприлично поведение и обида, след като показва гениталите си на концерт във Флорида.Това е и причината за заминаването му в Париж и тежката депресия,която последвала.Също така не се е разбирал много добре и с родителите си,но мисля,че по-голямата част от живота си е бил щастлив.Глупаво изживян живот ли е това?Аз съм на принципа,че се живее веднъж и независимо как ще го постигнем едно от най-важните неща е да обичаме живота си.С много секс,наркотици,рок и алкохол или тих живот със семейството в някое селце-няма значение.Важното е да бъдем щастливи.Но ако оставим за миг тази егоистична теория и погледнем от друга страна (тук е мястото за поздравче)Не е ли най-важно да постигнем нещо в този живот-да оставим нещо зад себе си?Малко ли са 27 години живот?Не мисля ,че са били малко за Джим.Били са достатъчно.Повечето хора не постигат и една десета от това,което е постигнал той за краткия си живот.Бил е наричан „Бог на рока”.Мислите ли,че е лесно да бъдеш бог?Мислите ли,че е малко да те нарекат така?През неговите „нищожни” 27 години е оставил 7 албума и купища поезия.Малко ли е?Всъщност колко години казахте,че е живял,приятели?27?Аз пък ги пресметнах 64.Защото той все още е жив в сърцата на много хора.Името му не е забравено след толкова години и сигурно векове наред няма да бъде забравено.защото има музика,която никога няма да умре.Има и хора,които никога не умират.Един от тях е Джим Морисън.Аз нямам нищо против да умра на 27,ако ще съм направила нещо,което ще остане за бъдещето такова,каквото е била,е и ще бъде музиката на "Дорс".За мен Джим не е прекарал глупаво живота си,а всички вие,които мислехте така,си помислете отново.Пожелавам ви един ден да станете по-велики от него,а до тогава...нека поне го уважаваме.Поклон пред паметта му!

PS:А Кърт Кобейн?И той ли е изживял глупаво живота си само,защото се е дрогирал?!...По-добре да спра до тук,че много дълго ще стане...

July Morning

Много ме кефи тази снимка,ей!Габито ще я правим фотограф-няма съмнение.А относно преживяването...Понякога думите са излишни...

Беше красив,всъщност най-красивият от всички на земята.И го знаеше много добре.Беше доста едър за породата си и беше целият снежно-бял.Нямаше нито едно черно перце.А перата му -колко лъскави бяха те.Беше горд,когато виждаше някое детенце възторжено да показва на майка си някое намерено перце от него.Той беше гълъб- символ на свободата и невинността,на любовта и красотата.Дори се беше виждал нарисуван над входа на църквата като носител на Божествения дух.Наистина изглеждаше като слязъл от небето.Често беше чувал хората да казват,че никога не са виждали по-красиво същество.Той не беше просто красив,беше съвършен.Винаги,когато го видеше някой ядящ човек се изкушаваше да му хвърли няколко трошички от храната си и абсолютно винаги...малките грозни врабчета му отмъкваха лакомството преди той дори да е стигнал до него...

ПС:Често така се случва и в живота.Мисля,че разказа може да се разбира по два начина,носещи противоположни идеи. Моля ви,пишете ми коментар как го разбирате;на кой симпатизирате-гълъбът или врабчетата;мислите ли,че е честно това и защо.С нетърпение очаквам коментарите ви.

Какъв чипс обичате най-много?

След като разбрахме ( някои от нас) коя е любимата бира на хората,а предполагам всички се сещат,че това е Загорка,беше време да разберем и кой чипс върви най-много с нея или без нея...Пък и бях обещала на Ралица и на оше няколко читателя на блога ми,чиито имена за жалост не знам.Както повечето от вас сигурно знаят през повечето време сви изпълнявам обещанията :) Ето я и класацията:

No 1:със сол 25 %
No 2:със сирене (този и аз много го уважавам - Лейс) 20%

No 3: с барбекю 15%

No 4:с кетчуп (този ми мирише на крака - Рафълс) 15%
No 5:с паприка 10%

No 6: българсият (демек мазният солен български чипс,направен от истински картофи,за разлика от другите) - моят фаворит 5 %

15% обичат всякакъв чипс,а
10% не обичат чипс ( :О - мислих ,че няма такъв човек...но явно съм грешала)
интересното е,че цели 25% се смеят на онзи,който не знае какво е чипс при положение,че такъв няма...Ама карай смехът е хубаво нещо ;)

Резултати от анкетката

Кой вариант ви се струва по-приемлив:

Вариант 1:Да работиш нещо,което обожаваш да правиш и те прави щастлив ,но да взимаш заплата от сорта на 300-400 лв.

Вариант 2:Да работиш нещо ужасно скучно,но да взимаш добри пари и да се забавляваш само в свободното време,ако изобщо имаш такова.

65% мислят като мен и 35 % мислят като родителите ми.Абе,парите изобщо не са най-важното нещо в живота.Повече нямам какво да кажа.И без това ми писна да споря по тази тема...И май няма да ставам актриса...май...

Има ли все още романтични момчета?

Вчера случайно попаднах на това клипче.И естествено се настроих на романтична вълна.Кое момиче не би поискало за себе си такова момче!Сигурно това щеше и да си остане единсвената мисъл,породена от клипчето,ако не беше един разговор с Герман (чат по-точно) Започнахме спор на тема " Има ли все още романтични момчета" Той естествено си защитаваше пола,но на мен не ми се водиха безмислени разговори,но после докато гладих имах толкова много време да обмисля нещата и сори,Геро,но стигнах до извода,че няма.Да все още се срещат някои момчетата с червена роза по улиците или пък разни,които си мислят,че могат да пишат,но това са по скоро баналности,отколкото романтика.Кое момче не е писало поне едно стихотворение в живота си за момиче.Да,вярно,че е много мило,но не е нищо ново,което да задържи вниманието ти.Особено ако в стихотворението възпяват гърдите ти,защото,да, и такъв случай знам.Колкото до розите-мисля,че този жест някак си е изгубил тежестта.И как няма.Познавам момче (не искам да споменавам имена),което подорява рози при всяко ново тръгване или късане с някое момиче.От всичко най-много мразя някой да прилага един и същи номер за сваляне при всички момичета.Нали всички сме различни и уникални-тъпо е да се опитвате по-един и същи начин...Пък е и някакси обидно...А всъщност розата е толкова красиво цвете.Знаете ли кое ще е наистина романтично.Момчето да уреди нещата така,че когато момичето отиде на мястото на срещата него да го няма.Вместо това да минават различни хора (мъже и момчета),които тя не познава и да и подаряват по една роза,без да и казват нищо и да продължават.И накрая да се появи той с последната.Ето това е нещо по-различно, но не чак толкова банално.Според мен ромнатиката е в това да знаеш,че другият е хвърлил някакви усилия и време,за да направи нещо за теб,което да те накара да се усмихнеш,ако не друго и да не иска нищо в замяна.Например,на мен би ми се сторило ужасно сладко ако някой ми нареди плочки от домино в формта на думи те "Обичам те" или нещо друго и ги бутне когато вляза в стаята.Нали знаете колко време и нерви изисква да редиш плочиците без да ги бутнеш и колко е яко като ефект когато го напавичш.Ето това е един страхотен начин да кажеш онези две думички,които в последно време така са се обезмислили от непрестанно лигаво изричане или пък писане тук и там по скайпове и не знам къде си още.Няма я тръпката да чакаш и да се чудиш дали някога и как ще ти го каже...А най-хубавите романтични изненади са неочакваните.Да ти подарят плюшено мече на Свети Валентин- банално до не знам къде.Защо трябва да има празник,на който хората да се държат мило с половинката си и да се опитват да му покажат лчбовта си чрез някакъв жест-не можели да го правят всеки ден...Онзи ден едни момиченца на опашката пред мен в магазина си говорят и едното вика:"Виж какъв SMS ми написа вчера" и чете нещо от сорта на "Толкова си сладка,че ако те изям ще хвана диабет",а другото момиченци остана толкова възхитена и й вика:"Толкова е романтичен.Защо не тръгнеш с него."Абе романтика,к'во разправяш,направо се просълзих...Абе,то т'ва са деца 7ми клас-да се надяваме,че ще се оправят,ама лошото е,че има и много по-големи,които разсъждават по-същия начин.Къде отиде старомодния начин с писането на бележчици и писъмца.Толкова по-чувствено е.Сега се замислям и мисля,че като изключа себе си не съм чувала някой от връстниците ми някога да е пращал любовно писмо.Не че и аз не съм прибягвала до обяснение в скайп,но то е било,защото не съм имала друг избор-но ръкописно или на живо определено ми се вижда по-добре...За едно нещо,обаче,Герман беше прав-от всичко най-банални са онези заучените фразички."Твоите очи са най-красивите очи,които някога съм виждал"Ооо,я стига!И двамата знаем,че не са и твоите не са най-красивите,които някога съм виждала.Колко по-истинско ще е да ми кажат примерно: "За пръв път ми е толкова приятно просто да си приказвам с някое момиче"...Понятието "романтика" е вече толкова изместено,че няма накъде просто.Но пък аз съм тук за да ви светна по въпроса.Да правиш секс на плажа не е романтично(може да е яко,но не и романтично),да ти организират вечеря на свещи с цел после да правите секс не е романтично,да правите секс в киното не е романтично.А мъжете,които използват романтиката с тази цел са жалки,но пък ако не са те романтици изобщо няма да има...Романтично е да стоите цяла нощ будни само за да си приказвате,романтично е да отидеш да й направиш чай,когато е болна или да и помогнеш в чистенето на апартамента,ако е скарана с техните, за да може да им направи добро впечатление.Романтично е да си съблечеш якето в средта на януари,за да я стоплиш.Друг въпроса,че ако тя го вземе и те остави само по блуза ще се окаже адската тъпанарка и егоистка,но можеш поне да предложиш...Ето така разбирам аз романтиката...Сега се сещам от къде тръгнах всъщност-серенадата от "10 things that I hater about you".Не беше класическа серенада,но беше още по-впечатляваща.В днешно време най-доброто,което можеш да очакваш е да ти пуснат някоя песничка от GSM-a.А за истинска серенада под терасата не можеш и да мечтаеш.Ама Ралица беще много права като каза,че тези мъже вече са ги спрели от производство.А по-тъпото е,че Сава каза,че не са ги спрели,а такива мъже изобщо нямало...Ей,сега се сещам за един път,когато казах:"Това ми връща вярата в романтичните момчета"Случи се преди около 20тина дни и повода беше портрета на Мила,публикуван в "Пътеки"(училищното списание).После ми казаха,че Ицо (приятеля й )го бил рисувал около месец.Беше толкова истински-веднага я познах.Може пък все пак да са останали малко романтични мъже...Влизам отново в "Моя въображаем перфектен свят"(както го нарече мама) ...Може пък и аз да си намеря някой такъв един ден...

ПС:Това си е моята представа за романтиката.Вярвам,че всеки я усеща различно.Дано не съм раздразнила някой много,но и да съм -това е положението :)

Резултати от последната анкетка

Въпроса:
Какво мислиш за приятелството между момиче и момче?
Отговорите:

Е,такова нещо няма.Твърдо съм убеден/а,че винаги поне единият изпитва някакво влечение към другият,дори да не го осъзнава. (15%)

Това е най-истинското приятелство-без конкуренция и злоба.(52%)

О,вече не знам.Толкова неща съм видял/а,че не съм сигурна има ли го или не. (15%)

Абе,мацка,няма ли да се спреш с тези сложни въпроси.Ае,питай кой ни е любимият чипс за малко разнообразие.(15%)

ПС:Не ми се коментира повече,но мога да кажа,че и този път мнението на мнозинството съвпадна с моето.Ако не беше Станислава можех спокойно да твърдя,че най-близките ми и добри приятели са момчета.Жалко за 15-те процента,които явно не са имали възможността да преживеят едно такова прекрасно приятелство каквото може да бъде само каквото e това между двама поредставители на различни полове.А пък за последните 15 % обещавам някой ден да пусна анкетка за чипс ;)

Аз съм част от теб.Живея там дълбоко в теб,където дори самия ти не си надзъртал.Можеш да бягаш от другите,но не и от мен.Можеш да се криеш,но за мен винаги ще си видим.За теб аз имам очи и уши навсякъде.Раждам се с мислите ти.Дишам от въздухa,скрит в гънките по дрехите ти.Храня се с чувствата ти.Тека по вените ти.Аз съм и дъждът,стичащ се есента по косата ти.Аз съм и снещинките,галещи зимата лицето ти.Аз съм и горещия въздух,парещ тялото ти лятото.Аз съм и нежния пролетен бриз.Аз съм във всичко,близо до теб.Аз съм всички онези гледащи те очи-по улицата,у вас,на работа.Аз съм навсякъде,където си ти.Аз съм в сълзите ти и в бръчиците,около очите ти,когато се усмихваш.Аз съм гласа в телефонната слушалка.Аз съм и отблясъка в слънчевите ти очила.Аз съм във въздуха,който дишаш.Аз съм онзи тънък гласец,който се обажда в теб,когато взимаш грешните решения.Аз съм и смелостта,която те подтиква да правиш всички онези неща,от които се страхуваш.Ти не подозираш за моето съществуване,но аз съм тук и ти не можеш без мен.Аз съм част от теб.

Ужасно

Колко е ужасно само да искаш да кажеш толкова много неща,а да не ти дават възможност...Толкова е ужасно да искаш да напишеш толкова много неща,а да не ти стигат думите...Ужасно е да си готов да чакаш някой,но да са ти взели и послената надежда,че той някога изобщо ще дойде...Колко е ужасно да ти се плаче,а да нямаш повече сълзи...А най-ужасно от всичко на света е да искаш да обичаш,а да нямаш сърце,понеже вече са ти го взели.Завинаги.Ужасно.Просто ужасно.

Топ 10 на най-яките реклами в българския ефир

Толкова скучни,омръзнали и банални-рекламите.Вече сигурно ви се повръща от леля Мария,кото не спря да си хвали Бонус-а си;от чалга певиците,които само се надпреварват,коя в по-глупава реклама на алкохол ще участва;от зъболекарите,препоръчващи ви Лакаут за чувствитени зъби и от жените,разкарващи се целодневно с новия си препарат за миене на съдово за да имат какво да покажат,ако случайно се наложи.И на мене ми писнаха тези,но да си признаем има и някои хубави попадения.Всъщност в момента се сещам за 8 реклами (или по-точно рекламни кампании),които си струва да бъдат споменати.Но понеже 10 звучи по-добре,а и сигурно пропускам някои достойна за последните 2 обявявам конкурс.Ако ви идват готини реклами на главата,пишете коментарче-най-добрите,според мен естетвено,ще бъдат включени в моята класация.Каква чест,забележете :р!Та ето го моя топ 10 (8 за сега!):
1.-Ооо,Пепи!Много сме хубави днес.Токущо докараха кренвиршите.
-Дай едно кило.
No comment.Кой не знае тази реклама,кой не е слушал за нея...Класика в жанра просто.
--> http://www.vbox7.com/play:d3b1fb24
2.-По тъмно ти се будищ,тормозиш се и чудиш.Защо ли закъснява.Така те притеснява.Тест,тест,тест.Тест Sure Check.Има ли една черта.Чухте ли добре-една.Теста е валиден е,а Жоро е невинен.Ако има две черти,ще повторим- две четри,бързо-бързо му звънни-бремена си вече ти.
Много добра реклама.Много яка и бързо запомняща се песничка.
--> http://www.vbox7.com/play:dc315ff0
3.-Хей,ти!Спрайт има да ти каже нещо-чуждото нещастие те забавлява.Малки нещастия,големи трагедии-всеки има какво да ти предложи и това е естествено.Всъщност такива неща може би се случват и в природата.Ти обичаш чуждото нещастие и и не се чувстваш гузен,защото когато се случи на теб много хора ще се забавляват.
Всичките реклами на Спрайт са много готини,но тази ми е любимата.Пък е и много вярна.Чувствам я много близка-колко пъти съм падала и хората са се смяли на мой гръб...но ги разбирам,защото и аз щях да им се смея :)
--> http://www.vbox7.com/play:03a5514c
4.-Ооо,Бай Вълчо.
-Имам гости от Павликени.Хубави хора!Дошъл съм за нещо сухо.
Също една от малкото реклами,които ми липсват.Е,как да не му се зарадваш на Бай Вълчо като каже: "Е,то изпекло бе!" и като почне песничката "Събота,събота,събота,събота късен следобед"
--> http://www.vbox7.com/play:8c31bfb1
5.Аплодисмени за момчето,което си купи карта за фитнес и наистина я използва.Аплодисменти и за колегата,който си тръгва от работа преди шефа и за момичето,което пътува по света съвсем само.А също и за мъжа,който не се срамува да носи цветя пред всички или да слезе от автобуса заради жена.Вашите аполисменти за момичето,което не чака да й се обадят а звъни първа!!!И за симпатягата,който прави парти всяка вечер,а после казва: "Няма проблем,аз ще почистя."За младата дама,която не се прави ,че разбира...хм...черен квадрат.Искам да ви чуя за мъжа,който купува белъо на приятелката си.Също за момичето,което заряза правото за да стане ветеринар.Да отдадем почит на този,който си обеща и го направи-изостави всичко и отвори бар на плажа.И най-накрая да станем на крака за тези,които знаят какво искат.
Аплодисменти за момичето,което прослуша 100 пъти рекламата за да я напише цялата!Страшна реклама.А също и другата (Да си вдигне ръката...).Аплодисменти за яките реклами на кока кола лайт.
--> http://www.vbox7.com/play:a3b279a9
6.-Ден на влюбените.Мен не можете да ме излъжете.Аз да не съм вчерашен.
За жалост не можах да намеря тази реклама в нета.Но пък много ясно си я спомням.Това е най-яката реклама на рибока на 2be.Ама той винаги е много сладък,дори на Никулден,когато "поради съображения за сигурност" отказа да влезе в ефир.
7. -По-бърз съм от теб.По-силен съм от теб.Сигурно мислиш,че аз съм бъдещето,но грешиш.Бъдещето си ти./Ако имах право на едно желание,щях да си пожелая да бъда човек-да мога да чувствам,да се очудвам,да обичам./Аз мога да бъда вечен като не остарявам,ти можеш да станеш безсмъртен като направиш само едно велико нещо!Продължавай напред!Johnni Walker
Не можах да преценя кой вариант е по-добър,но и двата са супер вуздействащи затова включих и 2та.Дано ви накарат да се позамислите както накараха мен,когато ги гледах за първи път.
--> http://www.vbox7.com/play:866462a2
8.Не мога да цитирам текст,защото не става въпрос за телевизионна реклама,а за рекламна кампания,разпространена най-вече (или предимно-не съм много сигурна) по билбордовете.Всичките бяха много яки.Ето ги и тях:
--> http://www.scaryideas.com/print/2292/
ПС: Не съм ги нареждала по някакъв определен ред.Просто не мога да реша,коя ме кефи най-много :)

За 2рата анкетка и някви други глупости

Убих и втората анкета.Въпроса-Какво ти е отношението към подсказването на контролни?Резултатите- "Винаги гледам да помогна на някой,ако мога.Това ме кара да се чувствам добре.Пък и всичко се връща рано или късно." (64%) ; "Честно да си призная много се дразня на хората,които не учат,а разчитат само на чужда помощ.Как ли пък не на готово ще давам отговорите си на други след като съм учил/а толкова много,а те-не." (0%) ;Нямам нищо против да помогна,но само ако е напълно безопасно да не ме хване даскала и ако нямам какво повече да правя по собствената си работа." (36 %) ; "Правя го за да съм в добри отношения със съучениците си,но никак не ми е приятно да си рискувам моите оценки заради чуждите." (0%).Не ми се коментира много,но ако всички са били честнни, а това е анонимна анкета-би трябвало да са били,мога само да се радвам.Аз също много обичам да помагам и бих отговорила с 1вото и освен това често и на мен ми се е налагало такова подсказване,така,че отново-радвам се.Много е яко да правиш добро.Вчера подарих едно цвете от балони на 1 детенце,което се разрева,че иска такова като ме видя.Почувствах се страхотно.И като съм на тази тема поздрав с http://www.vbox7.com/play:9e4d692b .Много хубава песен с много истински текст.People,stop fighting,angels are flying.We can be better.Love is the answer. (И само за протокола вчера пак се сбиха някви в космо, и то както винаги 1000 говеда срещу един.Е,как ми писна само да гледам как хората да си оправят нещата с бой.Ама тваж е друга тема.)

Забивките за една вечер-правила и препоръки

Вчера Станислава ми разкри 3те златни правила на забивките за една вечер.Много ми харесаха и реших,че няма да е лошо и други да се възползват от теорията на kака Стаска (както я нарича Митака ).Та,ето какво гласят въпросните правила,леко разкрасени и пояснени от мен:
Правило No 1: НИКОГА НЕ СЕ ВИЖДАТЕ ПОВЕЧЕ!(Ако ще е за една вечер,да е за една вечер.Бъдете подготвени от самото начало,че повечето такива „връзки” умират с първите слънчеви лъчи или дори по-рано,ако сте с час или не сте пили много алкохол.Не влагайте чувства просто се отдайте на момента и си правете якото.Най-вероятно няма да видите повече никога този човек,особено ако сте от различни градове.А и да не сте-не ви трябва да се виждате,особено ако е било пиянска вечер…)
Правило No 2: ЗНАЕШ МУ САМО ГАЛЕНОТО ИМЕ! (Напълно достатъчно е,да не кажа,че може и без него да минеш.За една вечер не ти трябва нищо повече като информация за него.По желание евентуално може да се поинтересуваш и от възрастта,но и тя не е от кой знае какво значие.Ако при връзките разликата в годините има някакво влияние,то при „еднонощките” няма абсолутно никакво.Не ви трябват нито общи теми,нито общи интереси-нищо.Само телата ви. )
Правило No 3: НЕ РАЗМЕНЯТЕ КОРДИНАТИ! (Много важно правило,според мен,което често се изкушавам да наруша.Размените ли си телефоните,имейлите,скайповете или каквото и да е друго има голяма опасност да се изкушите да ги използвате,а от там отиват и другите две правила.100 % ще научите повече неща за него.Може и да се разберете да се видите...и вече няма да е забивка за една вечер :р )
И сега едно бонус правило от мен:
Никога не се надявайте,че от това може да излезе нещо сериозно и никога по никакъв начин не се влюбвайте в забивките си!!!Започвайте си флирта с ясното съзнание,че всичко си е за вечерта и че той най-вероятно е пиян и утре няма да ви помни (така както и вие него! ).
И да завърша с един цитат: „Ще спа с него,ама не,защото на него ще му е яко,а защото на мен ще ми е яко” Няма да обяснявам на кой са тези думи ,пък и няма значение.Въпроса е там,че каквото и да правите през въпросната вечер си го правите само и единствено за себе си.И каквото и да се случи докато ви е яко не може да се почувствате използвани по никакъв начин,понеже знаете,че си го правите за вашия собствен кеф.Винаги стигайте само до там където искате и внимавайте с непознатите батковци.Те просто се забавляват с вас( както и вие с тях,нали!).Така, че с две думи-никакви чувства!Ей тва е целта на целия този роман дето изписах.Написах тази статия за момичетата,понеже мисля,че те са по-склонни да се разочароват от една такава пиянска (примерно) вечер с непознат,но пък и опита учи...Айде ся, ходете и си трупайте опита,чe повечето от тези вечери носят доста приятни емоции.Това беше от мен и от кака ви Стаска.Много хубави преживявания ви пожелавам и умната!!! ;)

Първата крачка-работа на мъжете?

Първата ми анкетка преживя своето раждане,своя живот и своята смърт и сега като на едно прилично погребение ще трябва да кажа няколко думи за нея.Първо за идеята как се роди тя.Преди няколко седмици разказах на чичо си,който междудругото е страшно готин и умен човек,историята на последната ми несподелена любов.Той ми каза доста неща,но това,което ми остана в съзнанието беше: "Абе, Ваня защо,по дяволите деистваш като момче?!Т'ва са мъжки номера,които пробваш да прилагаш.Стой си някъди в ъгъла,излъчвай красота и чакай момчето да предприеме нещо"Е,вярно,че аз прейкалих с крачките,но все паск се замислих какво мислят и другите по въпроса "Кой трябжа да прави първата крачка"Аз лично винаги съм деисвала първа.Просто не сум от типа,които могат да чакат някой да ги забележи с месеци.Мисля,че трябжа да си живеем живота на мах и ако се застояваме много...Всъщност сега се усешам,че говоря глупости.Та,както и да е,по въпроса-какво научих от анкетата.Първо,че повече момичета посещават блога ми,ноп това е нормално,пък и не е по темата.Резултата беше такъв:30 % от гласуващите са момичета и мислят,че момчето първо трябва да действа.Ами,какво да ви кажа момичета...Успех!Може пък и да си почакате малко,но поне ще сте сигурни,че има интерес от другата страна и няма да се изл;агате като мен :) Чак обмислям дали и аз да не се присъеденя кум вас ама май няма да е... 42% са момичета,които мислят,че няма лошо да действат първи.Ами,и аз така мисля.Само не забравяйте няма лошо да направите първата крачка,ако се наложи дори и вторат,но третата трябва да е негова,защото ако не е-хич не се занимавайте-казва ви го човек,който е правил ей така десетина крачки...И накрая 26% момчета,които предпочитат момичето да деиства първо и нито 1,който да мисли,че той като представител на силния пол трябва да направи първата крачка.Всъщтност не съм кой знае колко очудена.Винаги е по-лесно другия да ти свърши работата.Това естествено в кръга на шегата.Не знам как разсъждат момчетата,мога само да предполагам,но няма да си изкажа тук предположенията,защото рискувам да бъда нападната.В такъв свлучай мога само да кажа на момичетата:Ами действайте,мацки!Щом и те предпочитат така,какво трябва да ни спира.Пък и си живеем живота само веднъж,нали!И не забравяйте да не прекалите! Говорим само за първата крачка.Значи с 2 думи-добра анкетка беше научи ни на дота неща.Очакваите наследниците й и бъдете сигурно,че няма да са от типа "Обичаш ли чипс? +да +не +не знам какво е това +смея се на последния дето не знае какво е чипс" А сега аз ще ставам,че ще отивам да правя първата крачка :)

Денят й беше дълъг и уморителен.Прибра се скапана и си взе топла вана.Беше толкова уморена,че не й се ходеше никъде.Дискотеките вече не я привличаха.Тя просто искаше да спи.Това беше единственото време в денонощието,когато се чувстваше истински щастлива.Често сънуваше и то все хубави неща.Но тя мразеше хубавите сънища-мразеше начина,по който те я караха да се чувства сутрин.Мразеше да се буди и да разбира,че всичко е било просто илюзия,мразеше да се връща в реалния свят-света без него.Така го наричаше и тя-просто него.Не искаше да говори за него,не искаше да мисли,нито да го сънува.Не искаше дори да споменава името му.Него отдавна го нямаше в нейния свят.Беше просто спомен,който всяка нощ нахлуваше в сънищата й,правеше я отново щастлива,а след това изчезваше със звука от будилника.Отново се хвана,че мисли за него.Удари си два шамара и си обеща тази вечер да мисли за някои друг-например,новия й сладък колега.Колко много приличаше всъщност той на него и в същото време колко по-недостоен беше от него.Тя знаеше,че вече никой няма да бъде достатъчно добър за нея.Той беше най-добрият,най-умният,красивият,талантливият....Всички казваха,че не си струва.Наричаха го с епитети,които тя не можеше дори да повтори-прекалено грозни й се виждаха за него.Помисли си,че сигурно е попаднала някоя прашинка в окото й и затова тя го вижда по-различно от другите.Но ако беше така не трябваше ли вече да я е изплакала?Но повече сълзи нямаше.Прашинката все още беше там и независимо,че пред света тя го намираше жалък и какъв ли още не, за нея той все още беше най-добрият.Понечи да се удари,но се спря -какъв беше смисъла?!Очевидно сладкият колега не беше достатъчно сладък,за да го измести от съзнанието й,но проблема не беше в колегата,не беше и в нея-прашинката беше виновна...Беше си легнала и беше влязла в онова състояние,в което не си съвсем буден,но не си и и съвсем заспал.Лежеше със затворени очи и си мислеше.Вярваше,че може до някаква степен да контролира сънищата си.Имаше силата да спре появата му в сънищата си,но не искаше.Дълбоко в себе си тя обичаше да бъде с него дори и в сънищата.Знаеше,че следващия ден ще е ужасен,ако го сънува-ще страда,че сънят не е истина,но беше готова да плати един ден тъга за три минути щастие,така както плащаше вече пет месеца за онези две вечери с него... Будилника извести началото на новия ден,тя отвори очи и него вече го нямаше.

***

Стаята ми тъй е пълна,
със всичко, с глупости дори-
играчки, фигурки, списания,
а в мене празно е...уви.

На токчета и днес се качвам,
вървя с високо вдигната глава,
наперена, тъй сигурна и горда,
а духом паднала съм...да!

В жълто, синьо и зелено-
най-цветна аз съм на света,
тъй шарено облечена,
а в сърцето-сивота.

На времето се радвам-
колко топло е сега.
Тъй хубаво, прекрасно...
А е зима в моята душа.

Имам толкова приятели,
компании, а не една.
И толкоз хора покрай мен,
а всъщност толкова сама...

Но танцувам, викам, пея-
отива ми тoва.
Hа всичко гръмогласно аз се смея,
a вътре в мен е тишина.

Усмивки, смях, сълзи от радост-
умея ги добре
и уж се забавлявам,
а плаче моето сърце...

Най-големия минус на лъжата

Лъжата е ужасно нещо,нали?Няма да описвам колко е грозна и жалка в повечето случаи-мисля,че всеки го знае.Всеки е лъгал или е бил лъган поне веднъж в живота си и всеки знае ,че чувстово не е особено приятно.Но пък я има и така наречената "благородна лъжа".Дали всъщност една лъжа е благородна или не никой не може да ти каже.Важното е как я усеща лъжещия.А от съвеста си никой нищо не може да скрие,но това е друг въпрос...Исках просто да ви споделя невероятното си откритие.Знаете ли кое й е най-лошото на лъжата?!Днес го измислих-ами,това,че не можеш да я използваш срещу себе си.Просто не става.Опитвала съм толкова много пъти да се лъжа за собственото си добро естествено,но просто не се получава.От няколко дни се опитвам да излъжа всички,включително и себе си.По едно време уж бях успяла-създадох си една по-лесна и приятна действителност,но днес се убедих,че е било отново просто заблуда.Успях да заблудя всички,но не и себе си.А колко по-лесно само щеше да бъде ако можехме да се лъжем и да си вярваме...И въпреки всичко ще продължавам да викам "Махай се" когато вътрешно крещя "Ела"...може пък един ден да си повярвам...Аз вече си вярвам!!!

Една книга или нещо много повече

Миналата седмица ми се случи нещо уникaлно,което ме накара да погледна света под различен ъгъл.Тъкмо вече се бях отчаяла и бях решила,че светът е едно грозно и гадно място, в което може би е по-добре да бъдеш егоист и да гледаш повече да взимаш,отколкото да даваш,но ми се случи нещо,което ме накара отново да преоткрия красотата на живота.Може би много от вас изобщо няма да ме разберат,може би и на мен нямаше да ми се стори кой знае какво ако не бях там.Случката се случи в Пазарджик,където междудругото ни направи впечатление,че имаше много мили хора.Та,стоим си ние (5 момичета и 1 момче ) и си пием спокойно бирата на една пейка,когато до нас се приближава един дядо,може би на около 70.Попита ни дали обичаме да пишем стихотворения,а ние се спогледахме с погледа "Този май нещо е мръднал",но от учтивост му отговорихме: "Ами,да".Той ни попита кога го правим,а ние като по уговорка едновременно:"Когато ни дойде музата".Отговора явно му хареса и тои се усмихна.Извади от торбичката си 1 книжка и обясни,че това е неговата 10та книга с поезия и съжалявал,че му била последната,иначе щял да ни подари на всички,но бил излязал много рано сутринта и вече бил раздал останалите.Обясни ни,че обичал да раздава книгите си на ученици,които обичат поезията.После поприказвахме за малко.Като разбра,че сме от Стара Загора се зарадва още повече- на времето бил лектор тук.Пожела ни приятен ден и си тръгна.Направи рязък завой и и изчезна някъде зад нас.После установихме,че се е качил на автобуса,но това не ми попречи да направя асоциация с онези моменти във филмите,когато някой се появавя изневиделица отнякъде,променя живота тиза секунди,а след това просто изчезва.Стори ми се толкова нереално някой да обикаля и да подарява книги на децата,за да стимулира творческото им развитие.Няма какво да се лъжем- живеем в материален свят,в който много малко хора вече се сещат да правят добро.Обаче от всичко най-много ми хареса изражението на тозичовек-личеше си колко е щастлив от доброто,което носи.Не знам колко от вас ще ми повярват,но е толкова по-хубаво да даваш,отколкото да получаваш.Винаги съм обичала да правя подаръци,но не от онези баналните.Този човек беше доволен,че ни е накарал да се усмихнем и навярно си мислеше,че ни е подарил просто книга,но на мен той ми подари нещо повече.Подари ми надежда и ми върна вярата в красотата на света.Защото докато има хора като Костадин Ваклев, светът ще е едно прекрасно място. :)

МРАЗЯ ТЕ!!! (монолога на едно наранено момиче)

От любовта до омразата,казват,имало само една крачка...Вчера те обичах.И днес изпитвам силни чувства към теб!Мразя те.Днес не е първи април-няма какво да те лъжа!От дъното на душата си те мразя!На света нямам по-омразен човек от теб!Никой никога не съм мразила и кой знае дали някога изобщо ще мразя някого толкова,колкото мразя теб в момента.Мразя те,ама много.Повярвай ми.Мразя те повече отколкото те обичах.Пак мисля за теб и пак си мечтая да бъда до теб.Все още искам да те виждам,но вече ми пука какъв точно.Искам да те виждам тъжен,ядосан,окаян,жалък и искам да бъда там,до теб,за да ти се смея.Вече не искам да те целувам.Искам да те ритам.Искам да те видя под мен в краката ми,молещ се да спра.Искам да те боли и да страдаш.Страх ме е от кръв,но искам да видя твоята,за да се усмихна.Искам да те ритам навсякъде-в корема,в главата,в топките...защото те мразя!Няма да имам никаква пощада,никаква милост или съчувствие-ще бъда като теб.И искам когато свърша,когато изгубиш съзнание да се изплюя отгоре ти и да те остава сам.Мразя се заради това...Толкова се мразя...но повече мразя теб!Преди ме питаха какво толкова харесвам в теб,а аз мълчах или казвах "не знам".Сега ако ме питат какво толкова мразя в теб ще отговоря моментално:"Всичко!Мразя всичко в него.Мразя го целия!" Всеки твой косъм,всяка бенка-всяка клетка от твоето тяло мразя!Всеки поглед,всяка усмивка и бръчица-мразя ги!Мразя всичко твое!Мразя и очите ти.Да,същите очи,в които се влюбих-толкова са ужасни те сега.Мразя походката ти-грозна работа.Мразя даже гласът ти.Преди ме караше да настръхвам,да те искам...възбуждаше ме...Ама сега го мразя!Само колко го мразя,не е истина!Като го чуя и ми се повдига!Колко по-лесно е да мразиш!Колко по-приятно и сладко е!Не е като да обичаш и да се молиш да отвърнат на чувствата ти.Не ти пука.Най-лошия вариант е да ти отговорят със същото,а не целят литова всъщност чувствата-да получиш каквото даваш?Казах ли ти,че те мразя?!Ако още някой не го е разбрал-кажи му,моля те!Искам да изкрещя на целия свят ,че те мразя!МРАЗЯ ГО!!!Чувате ли?А ти,чуваш ли?МРАЗЯ ТЕ!МРА-ЗЯ-ТЕ!М.Р.А.З.Я. Т.Е.МРАЗЯТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!МРААААААААЗЯ ТЕБЕЕЕЕЕ!мразя те!МрАзЯ тЕ!Мога да ти го прошепна,да ти го изкреща,да ти го изпея,мога и да ти го изтанцувам-мога да ти го кажа по толкова много начини,защото омразата ми е огромна.Мисля,че те мразя повече,отколкото някой би могъл.Мисля,че те мразя за 3ма.Не,мразя те за хиляда.Не,не!Мразя те толкова много,че ако всички хора на земята те мразиха,пак нямаше да си толкова мразен.Мразя те толкова,че искам да те убия.О,не!Искам да живееш вечно и никога никой да не отвърне на чувствата ти.Искам да те мразят хората,които обичаш и да те обичат тези,които ти мразиш.Само ако предполагах колко по-лесно било да ми станеш враг,изобщо нямаше да ти се моля да ми бъдеш приятел.Не е нужно одобрението ти,за да ти бъда враг.Колко е по-хубаво да мразиш.Ако знаех щях да те намразя още в началото.Ами ти си и лесен за мразене.Просто ми даваш безброй причени да те мразя.Защо трябваше да си търся такива,заради които да те обичам като има толкова много,заради които мога да те мразя без проблем-да вземам за пример само пътите,в които си ме наранявал.С всяка измината секунда те мразя все повече и повече.Омразата ми и желанието за отмъщение или възмездие ми дават желание за живот.Мразя те едва от сутринта,а вече те мразя толкова много!Оле, колко те мразя-бедна ти е фантазията.И как се променя изражението ми когато мисля за теб...ставам страшна.Искам да съм звяр,а ти да си плячката ми.Искам да те разкъсам,за да стигна до сърцето ти,да си поиграя малко с него,а след това да ти го взема,както ти направи с моето.Ако не мога да го направя искам поне да извадя очите ти,да изтругна езикати и да отрежа ръцете и краката ти ,за да съм сигурна,че никоя повече няма да се влюби в теб,за да я нараниш като мен.Така може да те намрази и тя,а искам само аз да те мразя.Толкова е хубаво.Искам цялото това удоволствие само за себе си.Мразя те,мразя те,мразя те!Бих ти го казала лично,но те мразя толкова много,че не искам да говоря с теб!Да знаеш само как те мразя...И да не си помислиш,че все още те обичам!Не,мразя те!...Само още половин крачка...

За футбола и хората

Вчера съвсем случайно ме поканиха на футболен мач.Винаги съм обичала новите и интересни неща,а ако не се брои една "приятелска среща на ветераните",в която не се вкара нито 1 гол( наблюденията ми са до средата на второто полувреме),не бях ходила на истински мач.В интерес на истината хареса ми повече отколкото очаквах.Чувствах се малко като на концерт-виках и пях заедно с агитката и определено се радвах много,че нашия отбор спечели,въпреки,че не съм голям фен.Друго нещо,обаче, ме разочарова изключително много.Винаги съм била "за" да има малко спортна злоба във всяко едно отношение,но проблема е,че вчера не беше малко.Пък и не е ли спортната злоба за състезателите?Те трябва да се мотивират,за да спечелят.Не разбирам защо трябва да се бият феновете на различните отбори.Какво ще им помогне,че са набили физически привържениците на други обор.Преди всичко всички сме хора,нали?Не може заради 22ма човека да се води битка между 2 града.Естествено нормално е да подкрепиш отбора си,да викаш за него и да го защитаваш,но не физически.Вчера бил станал голям бой пред бела вю (заведение на центъра на Стара Загора) и интересно как,но нашите ги пребили в собсвения ни град.Не,че щях да съм по-доволна ако пловдивчани се бяха оказали набитите.Тогава пък щях да се възмущавам от това,че те са били малцинство в Стара Загора и не е било честно.Е,сега пък си казвам "Кви са тия да идват тука,в нашия град, и да бият привържениците на Берое ".Абе,все тая кои са обявени за победители в физическия бой-сигурна съм,че е имало пострадали и от двете страни.За какво?За какво е било всичко това?Ей така,просто.Че и преди мача.Ами,да защо не се изнервят и да си развалят настроението с няколко токата и няколко ритника.Били големи фенове.Дрънци(както обичам да казвам аз вместо "глупости" )Ако бяха чак толкова големи фенове за тях мача щеше да е най-важното.Нямаше да рискуват да идат в болницата вместо на стадиона.И сигурно на много от вас ще ви се стори смешно да се стигне чак до там,но мен няма да ме очуди изобщо.Да не говорим,че днес ми казаха,че можело да се стигне до там да накажат даден отбор да играе няколко мача на празни трибуни.И понеже онези дето се бият много си обичат отборите се бият за тях и рискуват отборите им да останат без публика.А не ти ли дава публиката най-голямата мотивация?!И ако накажат Берое (както се било случило миналата година) една приятелка няма да може да иде на мача,който е чакала толкова дълго време (Берое:ЦСКА) Никой не мисли за такива глупости.Мечтата на някакво си момиченце-много важно,нали?!Важното е ся да запретнем ръкави и да насиним няколко очета,че ако случайно не бием,майна,поне физически да сме ги набили,да има к'во да ни топли...Абе,нямам думи. В какво време живеем-всичко се решава с бой.Пък то поне да е имало вчера какво да се решава...За какво са се били?Чии отбор е по-добър?И какво?Някой да си е променил вижданията по въпроса след боя?Ами не-не съм чувала за такова нещо.И добре да погледнем конкретния случай.Нас ни биха,ФИЗИЧЕСКИ(под нас обобщавам привържениците на Берое).И какво по-велики ли станаха Ботев след това?!Ами,не-пак ги бихме и то с 3:1 като единствения им гол беше от дузпа.Не претендирам,че Берое са по-добрите и не бих се била,за да доказвам това!Но изглейда вчера бяха в по-добра форма.Оказва се,че двата клуба и до днес спорят кой повече е заслужавал шампионската титла през 1986 г. Аргументите на ботевистите са, че Левски е дал победата на Берое в София с 3:2, което им помогнало да спечелят титлата. От Берое контрират, че през сезон са били безжалостно рязани от съдиите и тогавашния шеф на футбола Иван Шпатов от Пловдив, тъй като за 30 мача срещу тима са били отсъдени рекордните 14 дузпи...Тези,които вчера са се били застават зад името-БЕРОЕ или БОТЕВ.А какво се крие зад тях-имена на футболисти.А някой замислял ли се е,че през годините имената се менят-футболистите се менят.Проверих и се оказва,че 4ма от сегашните футболисти в Берое в миналото си са играли за Пловдив,2ма от които точно за Ботев.Не се знае колко и от сегашния отбора на Ботев преди са били в Берое.И какво се оказва?Оказва се,че хората се бият и защитават хора,които предишни години са били част от противниковия отбор.Тръгват да се бият,за да защитят тези,които преди те самите,бащите им или съгражданите им са обиждали.Е,мачът свърши и сложи край на серията от 8 мача на "канарчетата" без загуба.Нормално беше агитката им,която се води за една от най-силните у нас,да беше разстоена и типично по български нормално беше да се опитат да си върнат честта по някакъв друг начин.Понеже беше глупаво да почнат да се бият отново при положение,че бяха пъти по-малко от старозагорци и поради тази причина бяха съпровождани от полицаи,те решиха,че е най-удачно да се започне с псувните.Незнайно как по едно време аз и 2те ми приятелки се оказахме между 2те разгорещени тълпи,така,че ясно можех да чувам цветущите епитети и поздравите към майки,които се отправяха и от двете страни.Е,и аз не се разминах просто така.Един ме нарече ме "к*рва" и понеже естествено аз не му обърнах никакво внимание след 3тия път просто се отказа и започна да си търси някой друг над който да си изкара яда.Лошото е,че не всички са като мене.Имаше досто хора,които отговаряха,а 2ма даже щяха да се сбият,но полицаите ги разтърваха.Добре де,разбирам ги пловдивчаните,ама нашите пък какво се връзват!Нали,любимият им отбор победи-какво още тръгват да доказват?!Нали,това стои зад връждата им-кои отбор бил по-добър.Нали се видя?За какво още трябва да се бият?Абе,българска му работа.И докото вървяхме надолу с приятелките ми,канейки се по български да полеем победата,аз по погрешка пресякох улицата,така че се оказах сама на тротоара,докато от другата страна се стичаха купища футболни запалянковци.И докато бях там приятелките ми взеха да се лигавят и да викат "Ей,тая е от Ботев,ае да я пречукаме",а аз им отговорих подобаващо "Ае уе елате да ви видя!Селяни!" ( тези думи ми се бяха набили в главата от размяната на обиди преди това).Обаче реших,че е по-добре да млъкна понеже няколко човека ме изгледаха много гадно.А пък какво като съм момиче,очевидно от Стара Загора и с нищожните си 153 см приличам на второкласничка-ако бях продължила с лигавщините сигурно,ако не друго,то поне няколко пъти щяха да оправят мама устно. И в този момент се замислих,че положението хич не е за майтапи и лигавщини!И знаете ли кое е най-лощото?Това сигурно се случва на всеки мач.И понеже ми беше за пръв път вчера,кой знае,сигурно това вчера не е било нищо особено...Тъжно е...Или по-скоро жалко...

Може би

Някой ден, може би,
някой звезда от небето ще свали.
Някой ден, може би,
някой всички песъчинки на земята ще преброи.
Някой ден, може би,
някой вода на Юпитер ще открие.
И навярно, може би,
някой ден човек в миша дупка ще успее да се скрие.
Някой ден, може би,
някой слон ще полети
и някой ден, може би,
някой мъртъв ще се съживи.
И в този ден,навярно,МОЖЕ БИ
и аз ще се примиря,че за мене минало си ти!

Знаеш ли?

Ти,знаеш ли какво е да страдаш за някого,
да търсиш щастието в спомена,
а той да ти носи само горчивина и болка?!
Знаеш ли какво е да желаеш някого,
да го желаеш повече от всичко на света
и да знаеш,че никога няма да го имаш?!
А,знаеш ли какво е да обичаш някого,
да затваряш очи и да виждаш него,
но когато ги отвориш никога да не е там?!

Мисля,че знаеш...
Знаеш,нали?Ти я обичаш...
Но ,знаеш ли,и аз знам...
Аз те обичам-не знаеш,нали...

Сън

Пак съм там и пак е вчера,
пак ме гледаш заслепен.
Пак живея в друга ера,
в свят красив,непроменен.
Пак те галя и целувам,
пак изгарам в твоя плен,
пак с устните по теб рисувам
и щастлива съм,че си до мен.
Забравила съм гняв и болка,
забравила съм сълзите дори-
личи си в погледа ти-обичаш ме все още ти...

И пак съм в стаята сама,
в тъмнината лея пак сълзи,
отново търся в себе си вина
и моля се,но не се обаждаш ти...

Равносметка

Всичко,което исках беше ти,
всичко,за което бях мечтала
и всичко,за което се бях молила...
Какво повече имах докато бях с теб-
една прегръдка,която да ме стопли
и една целувка,която да ме накара да замълча...
Загубих те,но аз обичам да говоря ,а и зимата вече мина...
Какво толкова загубих всъщност-нищо...а се оказва,че е всичко...

Вървим по своя път...

Вървим по своя път-
препятствия прескачаме,
падаме и ставаме,
но продължаваме.
Обичаме и мразим,
жадуваме,тъжим...
Миналото зад нас оставяме
и по пътя продължаваме...
Вървим по своя път
и никой и нищо не може да ни спре.
Годините минават,времето тече,
но вървим-не спираме.
Раждаме се и умираме...
Но зад нас,по своя път
какво оставяме-радост или скръб?!

Какво правя тук?

Здравейте!Това е първата ми публикация в първия ми блог и реших,че няма да е лошо като за начало да ви кажа какво всъщност правя тук.Може би,търся публика,а,може би,търся нещо по-истинско като удовлетворение.А,може би,просто ми се иска да поканя повече хора да надникнат в Моят свят.Докато се чудех как да кръстя блога си,забелязах новата си тениска,на която пишеше "C'est d'un autre monde"(Това е един друг свяр (фр) )Хрумна ми, че мога да кръстя блога си така.Ами да,това е Mоят свят-един друг свят.Всеки човек носи в себе си цял свят,една цяла вселена.Тук ,съвсем скоро,ще имате възможността да се докоснете до моя... А дотогава си остава въпроса "От къде ми хрумна да си направя блог?"Може би трябва да кажа,че много обичам да пиша стихотворения и есета,а също така много често в главата ми се пораждат въпроси за живота,смъртта,любовта,приятелството,властта и всякакви теми от този род. Имам един приятел,който много често обича да се шегува с философските ми изказвания в балончето в skype.Един ден,когато то просто ми се стори ужасно тясно за да напиша всичко, което исках да изкрещя на света,осъзнах,че имам нужда от блог...И като всяко друго нещо,което съм си наумявала-ето,че и блога ми е факт!...Welcome to my world ;)